Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 г. в Пловдив. Още от ранна възраст проявява интерес към музиката, а баща ѝ Янко Настрадинов ѝ предава любовта към българския фолклор. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, а първото ѝ голямо сценично изява е на рождения ѝ ден през 1968 г. в зала „България“. След това става солистка на оркестър „София“. През 1969 г. песента „Закъснели срещи“, изпълнена в дует с Михаил Белчев, ѝ носи първа награда на фестивала „Златният Орфей“. С годините тя създава множество авторски композиции, сред които „Зеленият прозорец“, „Добър вечер, лека нощ“ и „Имам земя“. Истинската ѝ слава идва с „Двама“, написана за филма „Козият рог“ на режисьора Методи Андонов. Текстът е на поета Богомил Гудев, а музиката – на Нейкова. Тя разказва, че режисьорът ѝ дал да изгледа филма и я поканил да създаде музиката. За около седмица подготвила няколко мелодии, но още при първото прослушване Андонов избрал точно тази тема. Песента се превръща в един от символите на българската любовна песен, а самата тя признава, че публиката не можела да приеме концерт без „Двама“. Освен тази емблематична творба, Нейкова е автор на над 100 песни, както и на музика за кино, театър и телевизия. Сред тях са „Светът е за двама“ на Орлин Горанов, „Най-добрата дума“ на Росица Кирилова и „Дали си разбрала“ на Георги Христов. Тя създава музика и за филмите „Мъже в командировка“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“. В стила ѝ ясно се усеща влиянието на народната музика, която наследява от баща си. Нейкова вярва, че фолклорът придава характер и национална идентичност на българската естрада. Животът ѝ е белязан от тежката самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г., навръх нейния 26-и рожден ден. При инцидента загиват 30 души, включително певицата Паша Христова и ръководителят на оркестър „София“ Николай Арабаджиев–Фучо. Нейкова оцелява, но преминава през продължително лечение и няколко операции, след което временно се оттегля от сцената. Въпреки това продължава да твори. Колегите ѝ я описват като чувствителен, добър и скромен човек, без капка суета. Тя никога не се е поддавала на „звездомания“, както сама казва. Днес, повече от две десетилетия след кончината ѝ, песните на Мария Нейкова продължават да звучат. Нейният топъл глас, китарата и характерните български интонации остават част от културната памет на поколения. А „Двама“ не е просто песен от филм, а непреходен символ на любовта и нуждата от близост.