Мариус Куркински представя новия си моноспектакъл „BG Мариус“, определен от него като един от най-личните му. Сценичната творба се гради около текстове на емблематични български автори и е посветена на любовта към родината и рода. Чрез тях актьорът изследва българската душевност и собственото си детство, връщайки се към спомените за Варна.

Той споделя, че представлението цели да предпази патриотизма от кич и е вдъхновено от липсата на думите „България“ и „татковина“ в ежедневието. Куркински признава, че не обича да пътува и че родните места му стигат – роден е в Нови Пазар, израства във Варна, служи в Звездец и Лом, а после учи във ВИТИЗ и остава в театъра. Това за него е истинското патриотично чувство.

По думите му има личен упрек, че са пропуснати много поколения, но отбелязва, че не ги подценява. Той се въздържа да съди, защото не е родител, но вижда добротата у децата. В спектакъла звучат текстове като „Хубава си, татковино“, „Прощално“ и „О, Шипка!“. Куркински разказва, че първоначално е избрал заглавието „BG Мариус“ и е запазил дата за премиера, за да се принуди да подбере материала. Накрая включва познати произведения на Иван Вазов, Никола Оцаров, Петко и Пенчо Славейкови, Алеко Константинов и Стоян Михайловски, без съвременни автори, защото представлението е посветено на детската невинност.

Особено място в спектакъла заемат дословно цитирани писма от неговите родители – Васил, Ангелина и баба му Марийка. Той дълго не е имал смелост да ги отвори, а когато го прави, четири дни е бил разстроен от срещата с техния почерк и думи. Баща му е починал миналата година и Куркински признава, че почти не е стъпвал във Варна оттогава, но предстои да отиде в бащината къща.