Мариус Куркински навършва 57 години. Роден е на 15 октомври 1969 г. в Нови пазар, но от петгодишен израства във Варна. На 12 години постъпва в детското театрално студио към Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, а по-късно играе в театър „Щурче“ на братя Райкови.

В НАТФИЗ учи в класа на проф. Крикор Азарян заедно със Стефан Вълдобрев. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър през 1993 г., след което две години учи кинорежисура при проф. Георги Дюлгеров. През 90-те години издава албумите „Любовна война“, „Ще бъдем щастливи“ и „Двама“.

Първият му моноспектакъл е свързан с необичайна подробност: на плаката не стои рожденото име Ивайло Стоянов, а псевдонимът Мариус Куркински, измислен от Стефан Вълдобрев. Премиерата на „Дон Жуан“ по Молиер е на 12 февруари 1993 г. и поставя началото на път, в който актьорът превръща самотата на сцената в разговор с хиляди зрители.

Сред емблематичните му моноспектакли са „Дамата с кученцето“, „Самият човек“, „Сънят“, „Сътресение“, „Черното пиле“ и „Нашенец“. През 1996 г. пише сценария и режисира филма „Дневникът на един луд“, в който изпълнява и главната роля. Отличаван е с награди „Аскеер“ и „Икар“ – за главна мъжка роля в „Сътресение“ и за поддържаща мъжка роля в „Хамлет“. През 2016 г. получава орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за заслуги към българската култура и изкуство.

Актуалният му проект е „BG Мариус“ – 14-ият пореден моноспектакъл на Куркински. Постановката е изградена по текстове на български автори и поставя в центъра думите „България“ и „татковина“. „Сложих това име, защото просто ми омръзна от BG. Искам България“, казва актьорът. В спектакъла звучат текстове от Иван Вазов, Никола Оцаров, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Алеко Константинов и Стоян Михайловски, сред които „Хубава си, татковино“, „Прощално“ и „О, Шипка!“.

Новата постановка има и дълбоко лична линия. Куркински включва писма, писани до него от баща му Васил, майка му Ангелина и баба му Марийка. „Искам да направя нова крачка в интимността с публиката“, споделя той. Така рожденият му ден идва не просто с равносметка, а с ново сценично продължение, в което се срещат литературата, детството, споменът за семейството и театърът.