Марио Пузо е роден на 15 октомври 1920 г. в нюйоркския квартал Хелс Кичън, в семейство на италиански имигранти от Неапол. Умира на 2 юли 1999 г. на 78 години. Преди световната слава той е писател с две уважавани, но слабо продавани книги, баща на пет деца и човек със сериозни дългове.

По време на Втората световна война Пузо служи в американската армия и е изпратен в Германия. Лошото му зрение не му позволява да участва в бойни действия. Първият му роман „Тъмната арена“ излиза през 1955 г. и разказва за бивш американски войник и следвоенна Германия. Критиците го приемат добре, но продажбите са слаби. Следва „Щастливият поклонник“ – семейна книга, над която писателят работи девет години. Вдъхновена е от майка му и по-късно той я определя като по-важна лично от „Кръстникът“. Първите два романа му носят едва около 6500 долара.

Именно финансовият провал го тласка към по-комерсиална тема. На 45 години Пузо има пет деца и дългове от около 20 000 долара. За ръкописа на „Кръстникът“ получава аванс от 5000 долара. Романът излиза през 1969 г. и остава 67 седмици в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Пузо не е познавал лично мафиоти. В интервю казва, че никога не е срещал истински гангстер. Криминалният свят на Корлеоне е изграден чрез проучване, разговори и наблюдения върху италиано-американската общност. Дон Вито е повлиян от майката на писателя: Пузо свързва властта на героя не само с мафията, а и с фигурата на семейния защитник. Той разказва, че в гласа на дон Корлеоне е чувал гласа на майка си. Освен това дава ново значение на думата „кръстник“. В италиано-американската семейна култура така може да бъде наричан близък приятел на родителите, но романът превръща понятието в трайно свързано с мафията.

„Кръстникът“ е и първият сценарий на Пузо. След два спечелени „Оскара“ за сценариите на първите два филма той си купува учебник по сценарно писане. В първата му глава е препоръчано да се изучава именно „Кръстникът“. Пузо настоява Марлон Брандо да бъде дон Вито. Той изпраща писмо на актьора, преди Франсис Форд Копола да поеме режисурата. По-късно Копола убеждава „Парамаунт“ да приеме избора, срещу който студиото първоначално се противопоставя.

След успеха на трилогията Пузо пише сценарии за „Земетресение“, „Супермен“, „Супермен 2“ и „Памучният клуб“, но продължава да се определя преди всичко като романист. Работи на ръчна пишеща машина от 1947 г., създава и детска книга, а последният му роман „Омерта“ излиза посмъртно през 2000 г. За най-известната си книга казва: „Искаше ми се, по дяволите, да я бях написал по-добре.“ Успехът обаче превръща Пузо в името, без което историята на американското кино и криминалната литература на XX век трудно може да бъде разказана.