Мао Дзъдун умира през 1976 г. и на 18 септември същата година е погребан. Той остава една от най-значимите фигури на комунистическия строй през ХХ век – наред с Ленин и Сталин. Роден през 1893 г. в Китай, Мао се включва в националистическите движения още през 1910 г., насочени срещу неефективното имперско управление и монархията. Постепенно той губи доверие в техните лидери и стига до извода, че страната може да се освободи от западната доминация само чрез революционна промяна на обществото.

През 1921 г. Мао е сред основателите на Китайската комунистическа партия. Първите години са трудни – налага му се да бяга от арести. В самата партия също има разногласия: едни искат да се следва болшевишкият модел, докато Мао и привържениците му смятат, че революцията трябва да бъде водена от селяните, а не от работниците. През 1935 г. Мао поема контрола върху партията. Въпреки заплахата от унищожение комунистите оцеляват през 30-те години и през Втората световна война, а борбите продължават. През 1949 г. те печелят и е основана Китайската народна република.

Мао заявява, че ще се противопоставя на Запада. Той влиза с тази нагласа в Корейската война, която продължава няколко години и завършва с примирие. Постепенно се оттегля от активната политика, но през 60-те години се завръща, за да поведе Културната революция. Тя цели да запази истинския комунистически дух в страната. Засилват се словесните атаки както срещу САЩ, така и срещу СССР. Въпреки това Китай се сближава с американците, тъй като Съветският съюз е възприеман като по-голяма заплаха. Кулминацията е посещението на президента Никсън в Китай през 1972 г.

Това посещение се оказва един от последните върхови моменти в политиката на Мао. Малко преди да навърши 80 години, той постепенно спира публичните си изяви. Мао Дзъдун умира през 1976 г. като председател на Китайската комунистическа партия.