На 26 август 1071 г. край град Манцикерт в Армения се разиграва едно от най-решаващите сражения в средновековната история. Селджукските турци, водени от султан Алп Арслан, успяват да нанесат съкрушителен удар на Византийската империя, а самият император Роман IV Диоген е пленен. Този разгром проправя пътя на селджуците към Близкия изток и Балканите и предопределя съдбата на региона за векове напред.

Селджуките използват хитроумна тактика: строяват се в огромен полумесец и тормозят византийските флангове със стрелци и внезапни нападения. Ромейската пехота успява да превземе лагера на врага, но турската конница се изтегля и продължава да нанася удари по принципа "удряй и бягай". Постепенно рогата на полумесеца започват да обграждат византийския тил. Виждайки опасността, Роман заповядва отстъпление към Манцикерт, но в настъпилия хаос и спускащия се мрак турците атакуват разпокъсаната армия. Крилата са пометени, центърът е обкръжен и разбит. Императорът е заловен, а неговата варяжка гвардия загива, защитавайки го.

Конфликтът между Византия и селджуките започва още през 1060 г., когато турците правят първите си набези в Армения. До 1068 г. те вече са завладели по-голямата част от провинцията, включително градовете Ани и Кесарея. Византийските императори Константин IX и Константин X не успяват да спрат настъплението, но с възкачването на енергичния Роман IV Диоген империята предприема контраатаки в Северна Сирия и Източна Анатолия. Въпреки първоначалния успех срещу турците в Сирия, личната намеса на Алп Арслан обръща хода на битката. Султанът обаче избира да сключи мир през 1069 г., за да се насочи към Фатимидския халифат в Египет.

Византийското настъпление към Кавказ в крайна сметка води до решителния сблъсък при Манцикерт. Победата на селджуките не само отваря вратите на Анатолия, но и има косвени последици – тя довежда до изграждането на Бачковския манастир.