Договорите за обществени поръчки, които се финансират с публични средства, трябва да бъдат напълно прозрачни, а раздробяването на един пътен ремонт на отделни поръчки – за асфалт, мантинели, маркировка и пътни знаци – трябва да спре. Това заяви бившият министър на регионалното развитие Виолета Комитова.

Поводът за коментара ѝ са данните за обществените поръчки за мантинели. Министърът на иновациите Иван Василев посочи, че три обединения и една фирма са получили 99,6% от държавните средства за тези поръчки. Поръчка на Агенция „Пътна инфраструктура“ от април 2022 г., разделена на шест обособени позиции, е започнала с прогнозна стойност от близо 254 млн. лева. След индексация договорите са нараснали с още 161 млн. лева и общата стойност е превишила 400 млн. лева.

Комитова припомни, че още през 2021 г. е повдигнала въпроса как се възлагат договорите за поддръжка и ремонт на пътищата. Като регионален министър тогава тя е прекратила договори за текущ ремонт и поддръжка на стойност около 2 млрд. лева. Според нея един от основните проблеми е, че отделните дейности по пътния ремонт се възлагат поотделно – асфалтът в една поръчка, мантинелите в друга, пътните знаци в трета, маркировката в четвърта. Тя смята, че ремонтът трябва да се разглежда като единен строителен продукт, за който отговорност носи една компания.

По думите на Комитова начинът на възлагане е довел до силна концентрация на поръчките за мантинели сред ограничен кръг компании. Подобни зависимости тя вижда и при маркировката и пътните знаци. Данните на министър Василев сочат висока концентрация именно при мантинелите, но той подчерта, че установените свързаности или концентрация сами по себе си не доказват нарушение. Комитова отива по-далеч и определя участниците на този пазар като монополисти, организирани по начин, който наподобява картел.

Бившият регионален министър критикува и нормативната уредба за ограничителните системи по пътищата. Според нея тя поставя твърде силен акцент върху еластичните предпазни огради и ограничава възможността в определени участъци да се използват бетонни заграждения. Комитова защитава тезата, че двата типа системи имат различни предимства и недостатъци и изборът трябва да зависи от конкретния участък. Тя дава пример със защитата на колона на мост: при удар на тежкотоварен камион еластичната ограда може да не предпази колоната, докато бетонното заграждение е по-подходящо в опасни участъци. Според нея практиката показва по-малко смъртни случаи при бетонните заграждения, тъй като водачите се съобразяват повече с тях. В същото време тя признава, че при удар бетонът поема по-сериозен удар. Комитова отбелязва, че в България почти никъде не се поставят бетонни заграждения и това е следствие от действащата наредба.

Тя повдига и въпроса за изпитването и сертифицирането на мантинелите. Вътрешният министър Иван Демерджиев също съобщи тази седмица, че се проверява качеството на съоръженията. По думите му има съмнения, че част от тях може да нямат необходимите сертификати за качество, но тези съмнения все още не са потвърдени.

Според бившия регионален министър един от начините да се ограничат злоупотребите е пълна прозрачност при разходването на бюджетни средства. Тя настоява за законодателни промени, които да направят договорите на компаниите, изпълняващи обществени поръчки, публично достъпни.