Христо Копчев от Дъбене повече от година се готвеше за експедиция до връх Манаслу – осмия по височина в света, издигащ се на 8163 метра. Тази година най-после успя да организира пътуването. В групата бяха около 30 души, сред които кметът на Община Раковски Павел Гуджеров и съпругата му Анелия Гуджерова. Плановете бяха сериозни: ротации, адаптация, изчакване на прозорец за атака и след това – опит за върха.

Експедицията стигна до лагер 3, на около 6700 метра. Там въздухът е силно разреден, а планината изглежда съвсем различно. След връщането надолу започнало следене на прогнозите. Те не били добри. Очакваше се циклон, който да донесе между един и два метра сняг, а на места и повече. Започнало обсъждане дали да се изчака, или да се предприеме нещо друго.

Предложението било част от групата да слезе с хеликоптер до Катманду – около 1200 долара на човек в една посока. Копчев се посъветвал с позната, която е била на Еверест. Тя го уверила, че парите не трябва да са решаващи: в Катманду хората ще се изкъпят, ще се стоплят, ще починат, ще се нахранят и ще се надишат с въздух. Това щяло да им даде сила, каквато другите няма да имат. Решението било взето – хеликоптер до Катманду.

След слизането станало ясно, че изкачването приключва. Експедициите и компаниите започнали да затварят върха. Копчев видял и известния италиански алпинист Симоне Моро, който също прекратил своята експедиция. „Като видях, че и той се отказва, си казах, че този път няма да стане“, разказва той. За него решението не било чак толкова трудно, защото условията били категорични. Снегът бил на места два метра и половина, а въжетата, подготвени за експедицията, останали затрупани. При такива обстоятелства просто се прекратява. Планината казала „не“.

По време на престоя си Копчев видял тежки неща – пострадали хора, евакуации и алпинист, загинал при лавина. Сваляли го с въжета. Нощем в палатките се чувало как падат лавини. В рамките на два-три часа, докато бил буден, чул около 20–30 лавини. „Осъзнаваш колко малък си пред тази планина“, казва той. Базовият лагер бил разположен на място с естествена защита, нещо като хребет, но това не давало пълна сигурност. Звукът обаче оставал.

Копчев стигнал до около 6650–6700 метра – лагер 3. Спал и на лагер 2, където наваляло много сняг. Имало моменти на притеснение дали палатките няма да бъдат затрупани. Водачите минавали покрай тях и ги чистели от снега. Групата от около 30 души била разделена на три-четири по-малки; неговата била 11–12 души. Водачът бил изкачвал седем пъти Еверест, три-четири пъти Манаслу и още много върхове. Копчев разчитал на неговия опит: „Мен ме води амбицията и желанието, но нямам техния опит. Затова, когато кажат нещо, ние го правим.“

Планът предвиждал атаката на върха да става на групи, за да не се създава трафик и да се използва по-добре времето. Обилният сняг обаче променил всичко. Тази година около 466 международни алпинисти имали разрешителни за Манаслу, но никой от тях не изкачил върха. Само деветимата шерпи, изпратени да подготвят маршрута и въжетата, стигнали до върха.

За Копчев Манаслу бил и „билет“ към Еверест. В Непал се обсъждат нови правила, според които желаещите да изкачат Еверест първо трябва да са изкачили връх над 7000 метра в Непал. Идеята на експедицията била именно такава – първо осемхилядник, после кандидатстване за Еверест. Сега обаче групата стигнала до около 6700 метра и върхът бил затворен заради времето. Компанията, с която пътували, ще разговаря с властите в Непал. Копчев чака отговор дали ротацията до 6700 метра може да се приеме като изпълнена цел за Еверест. Той не успял да забие знамето на село Дъбене на върха, но мечтата за Манаслу и Еверест остава.