Малта провежда целенасочена политика за ограничаване на нелегалната миграция, като назначава специален посланик по миграцията – Малкълм Кутаджар. Благодарение на тези мерки и на сътрудничеството с държави като Бангладеш, Египет и Гана, броят на пристигащите е намалял с около 93% от 2019 г. насам. Малта се смята за пионер в депортациите – връщанията са по-бързи, а шансовете за получаване на убежище се обясняват ясно, за да бъдат мигрантите убедени да се върнат доброволно. Често обаче те остават задържани по време на процедурата, като официално до девет месеца, но според правозащитни организации понякога и по-дълго. Адвокатката Карла Камилери от организацията „Адитус“ критикува подхода на Малта – тя смята, че страната никога не е била приятелски настроена към мигрантите. Според нея рестриктивната политика води до абсурдни ситуации – деца, израснали в Малта, биват задържани при навършване на 18 години. Тя твърди още, че Малта отказва да участва в спасителни операции, освен в краен случай, и забранява на частни спасителни кораби да акостират. Правителството ги смята за стимул за миграция. Кутаджар ги нарича „таксита между Либия и Европа“. Адвокатката предупреждава, че заради твърдата си позиция Малта може да бъде принудена да приеме мигранти от други държави или да плаща компенсации по новия механизъм на ЕС.