Джоузеф Реймънд Маккарти е роден на 14 ноември 1908 г. в Гранд Чът, Уисконсин. През 1947 г. става сенатор, но първоначално не се утвърждава като национална фигура. На 9 февруари 1950 г. в реч в Уилинг, Западна Вирджиния, той твърди, че разполага със списък на 205 комунисти в Държавния департамент. Списъкът не е представен публично, а броят на споменаваните имена се променя в следващите изяви. Обвинението обаче попада в наелектризиран политически момент, белязан от Студената война, победата на комунистите в Китай и войната в Корея. Страхът от съветско влияние вече съществува, а антикомунистическите разследвания в САЩ започват преди възхода на сенатора. Маккарти обаче превръща тези настроения в лична политическа кампания.

Маккартизмът не означава просто противопоставяне на комунизма. Постепенно думата започва да описва публични обвинения в нелоялност или подривна дейност, отправяни без достатъчно доказателства, както и натиск върху обвинените да посочват други предполагаеми врагове. След като републиканците поемат контрола над Белия дом и Конгреса през 1953 г., Маккарти оглавява постоянната подкомисия по разследванията на Сената. Между 1953 и 1954 г. тя провежда 169 изслушвания за шпионаж и подривна дейност. Под подозрение попадат държавни служители, военни и хора, чиито професионални или лични контакти са представяни като доказателство за нелоялност. Самият Маккарти не е създател на всички тези практики, но се превръща в най-разпознаваемото им лице. Името му става етикет за политическа кампания, в която обвинението често предхожда доказателството.

През пролетта и лятото на 1954 г. конфликтът между Маккарти и американската армия е излъчван по телевизията. Камерите показват не само обвиненията, но и начина, по който сенаторът разпитва свидетели и влиза в сблъсъци с опонентите си. На 9 юни армейският адвокат Джоузеф Уелч го пита: „Нямате ли чувство за приличие, сър?“ Репликата се превръща в символ на публичния обрат срещу Маккарти. През декември същата година Сенатът го порицава с 67 гласа срещу 22, определяйки поведението му като противоречащо на сенаторските традиции. Порицанието не го отстранява от Сената, но отнема политическата му власт. Джоузеф Маккарти умира на 2 май 1957 г. на 48 години. Името му остава не като синоним на доказана шпионска мрежа, а като предупреждение как страхът, непроверените твърдения и институционалната власт могат да се съединят в политическо преследване.