Майкъл Дъглас публикува мемоарите си „One Helluva Ride“ на 6 октомври. Книгата проследява повече от пет десетилетия в киното, сложните отношения с баща му Кърк Дъглас, браковете и изневерите му, зависимостите в семейството и битката с рак в четвърти стадий.

На 82 години актьорът казва, че дълго е отлагал написването на автобиография, въпреки многобройните предложения през годините. Едва сега е решил, че е готов да разкаже историята си по собствените си правила. Изданието в твърди корици е близо 500 страници, а сред основните теми са славата, семейството, амбицията и цената на успеха.

В центъра на мемоарите е сложната връзка с баща му, легендарния актьор Кърк Дъглас, починал през 2020 г. на 103 години. Майкъл Дъглас признава, че като дете го е възприемал почти като свръхчовек, особено след като го видял като Спартак в едноименния филм. „Беше толкова динамичен. Толкова силен. Притежаваше невероятно упорство“, спомня си той. Според него именно от баща си е наследил амбицията и упористостта, но и гнева.

Зад възхищението обаче стои трудно детство — физически наказания в семейството и болезненият развод на родителите му. Дълго време Дъглас се срамувал да говори за тези преживявания. Едва когато двамата с Кърк остаряват, успяват да преодолеят част от натрупаните конфликти и да изградят по-близка връзка.

Една от историите, които актьорът пази десетилетия, е свързана с актрисата Катлийн Търнър. В книгата той за първи път потвърждава, че двамата са били любовници по време на снимките на „Романс за камъка“ през 1984 г. По това време Дъглас вече е бил разделен с първата си съпруга Диандра Лукър. Двамата с Търнър публично отричат отношенията си в продължение на около 40 години, а актьорът е поискал разрешението ѝ, преди да разкрие историята.

Мемоарите засягат открито и репутацията на Дъглас като един от големите плейбои на Холивуд. Той отхвърля старите твърдения, че някога се е лекувал от сексуална зависимост, но признава, че преди отношенията му с Катрин Зита-Джоунс да станат сериозни, е поддържал няколко паралелни връзки. Двамата се женят през 2000 г. и през 2025 г. отбелязаха 25 години брак.

Голяма част от книгата е изградена около филмите, превърнали Дъглас в една от водещите фигури на американското кино през 70-те, 80-те и 90-те години. Първият му „Оскар“ идва не като актьор, а като продуцент на „Полет над кукувиче гнездо“, който печели наградата за най-добър филм и още четири от водещите категории на Академията. По-късно получава „Оскар“ за най-добър актьор за ролята на безскрупулния финансист Гордън Геко в „Уолстрийт“.

Кариерата му включва още „Фатално привличане“, „Първичен инстинкт“, „Романс за камъка“, „Пропадане“, „Играта“, „Трафик“ и „Зад свещника“. Тези продукции служат като отправни точки за разказ не само за Холивуд, но и за собствените му амбиции, грешки и отношения.

Особено болезнена част от историята е зависимостта на най-големия му син Камерън, роден от брака с Диандра Лукър. Камерън прекарва години във федерален затвор след присъда, свързана с наркотици. Дъглас не крие, че кризата го е принудила да погледне критично и към собственото си поведение като баща.

Друг повратен момент идва през 2010 г., когато актьорът е диагностициран с рак в четвърти стадий в областта на езика. Той признава, че първоначално е бил убеден, че заболяването може да го убие. След тежко лечение влиза в ремисия през януари 2011 г.

Днес приоритетите му са различни. Дъглас е баща на три деца — Камерън, Дилън и Карис — и признава, че вече не изпитва същата необходимост непрекъснато да доказва себе си, а се наслаждава на по-спокоен живот със семейството си.

Темата за наследството преминава през цялата книга. Актьорът си спомня как баща му бил питан дали завижда на успеха на сина си, а отговорът на Кърк бил, че успехът на следващото поколение му носи усещане за безсмъртие. Дъглас пази и друга характерна реплика на баща си, изречена след като синът му печели „Оскар“ за „Уолстрийт“: „Щях да бъда много по-мил с теб, ако знаех колко успешен ще станеш“.

Книгата се предлага и като аудиоиздание, прочетено от самия Майкъл Дъглас.