Преди около 4,6 милиарда години Слънчевата система не е била готова звезда с планети, а студен сферичен облак от газ и прах. Гравитацията е притегляла материала към центъра, но нови изследвания показват, че това вероятно не е било достатъчно. Микроскопични минерални зрънца в един от най-примитивните известни метеорити са запазили следи от мощно магнитно поле, което е действало още в първите 200 000 години от историята на Слънчевата система.

В центъра на откритието е метеоритът DOM 08006. В него са анализирани калциево-алуминиеви включвания, известни като CAIs. Те са сред най-старите твърди материали, образували се в ранната Слънчева система. Минералите са съхранили своеобразен магнитен отпечатък от средата, в която са се формирали.

Анализът показва магнитно поле с интензитет около 150–600 микротесла. Това е приблизително 3 до 12 пъти по-силно от магнитното поле на Земята днес. Според изследователите това може да е най-ранното пряко доказателство за магнитно поле от младата Слънчева система.

Магнитното поле вероятно е подпомогнало движението на газ и преноса на ъглов момент в протопланетния диск. Така част от материала е могла да се придвижва навътре и да бъде поглъщана от младото Слънце. Откритието не отрича ключовата роля на гравитацията, а показва, че раждането на Слънчевата система е било резултат от сложно взаимодействие между гравитация, газови потоци и силни магнитни полета.

Метеоритът DOM 08006 е особено ценен, защото е претърпял сравнително малко промени през милиардите години след образуването си. Така неговите минерали пазят информация за условия, когато Земята и останалите планети още не са съществували. Това знание може да помогне и за разбирането на протопланетните дискове около други млади звезди, където днес се раждат нови планетни системи.