В остър коментар за състоянието на българските пътища и магистрали се изразява съболезнование за 12 загинали и се отправя тежка критика към държавата. Твърди се, че страната е в разпад и че магистралите, строени с публични средства, страдат от липса на отводняване, канавки, качествени бетонни мантинели и надеждно дясно платно. Дясното платно е описано като трагично: с коловози от тирове, задържаща се вода, хлъзгане и постоянно ремонтирани дупки, което според текста е резултат от откраднати средства за дренаж, обезводняване, виражи и места за отбиване при аварии.

Критиката обхваща и товарния трафик: тирове без обслужване, със стари гуми, без светлинни означения, без редовни технически прегледи, с шофьори без почивка и манипулирани тахографи. Изтъква се, че заради дупки в дясното платно камиони изпреварват в скоростната лента, въпреки че подобна практика е трябвало да бъде забранена. По магистралите липсват и електронни информационни табла за времето, пътната обстановка, катастрофи, задръствания и отстояния.

Според текста няма достатъчно полицейски автопатрули, които да регулират движението, да помагат при здравословни проблеми, технически аварии и инциденти. Гражданите не бива да бъдат само източник на глоби чрез камери, поставени без ясна връзка с концентрацията на катастрофи. Липсват реален контрол, адекватност и съпричастност от страна на полицията.

Заключава се, че има десетки основания за отговорност на държавата по ЗОДОВ. Исковете за груповата катастрофа с над 60 участника трябва да надхвърлят няколко десетки милиона евро и да обхванат не само смъртта и загубените автомобили, но и тежки неимуществени вреди за десетки семейства. Отправя се и призив европейската прокуратура да разследва твърдяната кражба на милиарди евро за инфраструктура, а виновните да понесат наказателна отговорност. Ако институциите не реагират, се предупреждава, че гражданите ще търсят справедливост по съдебен път и чрез публичен натиск.