На 21 август 1999 г. в София започва събарянето на Мавзолея на Георги Димитров. Операцията е ръководена лично от вицепремиера Евгений Бакърджиев, а до него е премиерът Иван Костов. Двамата наблюдават от покрива на Държавния архив. Първият взрив от 300 кг е неуспешен – сградата само се накланя. „Трябваше да е купчина отпадъци, но стои като кашон на 40 градуса“, коментира тогавашният зам.-министър Теодор Дечев. Бакърджиев заявява, че от това никога няма да става мавзолей, а Георги Пирински от БСП нарича случилото се „позор за властта“. Появяват се и вицове. Едва на 27 август сградата е напълно разрушена. Построеният за 6 дни през 1949 г. мавзолей е съборен за същия брой дни. Останките на Димитров са извадени още през 1990 г. и погребани в Централните софийски гробища. Девет години се водят дебати за съдбата на сградата – от галерия до дискотека, но надделява мнението, че тя не трябва да остава символ на тоталитаризма. И до днес споровете продължават.