На 15 октомври 1912 г. Първа и Трета армия започват Люлебургаз-Бунархисарската настъпателна операция. След Лозенград главното командване не предприема незабавно преследване на разбитите османски сили, които се оттеглят на отбранителната линия Люлебургаз – Бунархисар – река Караагач дере. Противникът възнамерява да отбранява позицията, да спре българските войски и да нанесе контраудар по направлението Бунархисар – Лозенград, за да обърне хода на войната.

На 15 октомври действията срещу неприятеля са възобновени. За по-добро управление се създават Съединените армии (Първа и Трета) под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев. Така за първи път в практиката на европейските армии е формирано оперативно обединение, по-голямо от армия. Главният удар нанася Трета армия в направление Лозенград – Бунархисар – Чорлу. Първа армия настъпва по спомагателното направление Люлебургаз – Чорлу.

Само за пет денонощия, с изключително тежки боеве, противниковата отбрана е пробита. Неприятелят отстъпва безредно към Чаталджа, изоставяйки цялото си тежко въоръжение и военно имущество. Устремът на българския войник при Бунархисар и Люлебургаз предизвиква силно впечатление. В решителния момент на боя той се проявява в нов, удивителен образ – търпелив, издръжлив, весел и засмян. Именно на българския пехотинец се дължи сполуката и победата.