От Дюлево до Института по криминалистика

Любомир Начев е роден на 22 октомври 1954 г. в бургаското село Дюлево. През 1978 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професионалният му път започва като стажант-съдия в Софийския градски съд, след което става следовател в МВР, научен сътрудник и кандидат на юридическите науки.

Дълги години работи в научната и аналитичната част на системата – ръководи Секцията за борба с престъпността, а по-късно е заместник-директор на Института по криминалистика и криминология към вътрешното министерство. Автор е на трудове по криминалистика, криминология и оперативно-издирвателна дейност.

Депутат и министър

През 1991 г. Начев влиза в 36-ото Народно събрание, а след това е избран и в 37-ото. Работи в парламентарната Комисия по национална сигурност и е секретар на Парламентарния съюз за социална демокрация.

На 26 януари 1995 г. поема Министерството на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов и остава начело на ведомството до 10 май 1996 г. Периодът съвпада с тежка политическа и криминогенна обстановка в страната.

Трима загинали полицаи и оставка

На 3 май 1996 г. при престрелка пред блок 329 в столичния квартал „Люлин“ са убити трима полицаи. Часове по-късно телевизионен репортаж показва вътрешния министър на коктейл в НДК. Случаят предизвиква силна обществена и политическа реакция.

На следващия ден Начев подава оставка, а на 10 май Народното събрание го освобождава с 124 гласа „за“, един „против“ и един недействителен глас. На негово място е избран Николай Добрев. По-късно, в интервю за „24 часа“, Начев обяснява решението си с думите, че за него нещата вече били решени и той не се чувствал министър.

След освобождаването си той се връща като депутат до разпускането на 37-ото Народно събрание през 1997 г., а впоследствие работи като адвокат в Бургас и Карнобат.

Последните години и следата в историята

На 13 октомври 2006 г. МВР съобщава, че Любомир Начев е сложил край на живота си в дома на родителите си в Карнобат – десет дни преди да навърши 52 години.

Името му остава в историята на прехода като пример за бързото израстване на професионалист от силовите структури до висш държавен пост и за политическата цена на един публичен провал в период, когато институциите и обществото реагират остро на всяка проява на властта.