Все по-често телевизионните гости започват интервютата си с благодарност към водещия и снизходителна усмивка, което подсказва, че няма да чуем никаква истина. Вместо честен разговор, зрителят става свидетел на празно хилене. Авторът сравнява този ритуал с познатия от соца поздрав „Шумим, братко, шумим!”, като днешният му еквивалент е „Хилим се, братко, хилим се!”. Той предлага да се направи анкета, в която управниците да обяснят защо толкова се усмихват, и отбелязва, че част от народа започва да подражава на тях. Телевизионните водещи често попадат в капана на тази фалшива любезност и задават безсмислени въпроси, вместо да изпълняват ролята си на критични журналисти. Специалните салони за разкрасяване на гостите само затвърждават илюзията. Крайният резултат е обезмисляне на публичното говорене и подмяна на истината за политическата класа. В миналото предаването „Панорама” е наричано „фабрика за френски целувки”, защото е сервирало локуми на зрителите. Днешните телевизии продължават тази традиция, а интервютата се превръщат в ритуал по взаимно угаждане. Зрителят остава с впечатлението, че гледа единствено в очакване на някой истински въпрос, който никога не идва.