До есента на 1959 г. човечеството познава само едната страна на Луната. Причината е синхронното въртене на естествения спътник, който показва почти винаги една и съща половина към Земята. Това се променя с мисията Луна 3.

Съветският космически апарат е изстрелян на 4 октомври 1959 г. На 6 октомври той прелита зад Луната и се озовава от невидимата за земните наблюдатели страна. На следващия ден започва фотографска сесия. Първата снимка е направена в 03:30 часа по универсално време на 7 октомври 1959 г., когато апаратът е на около 63 500 километра от лунната повърхност. За близо 40 минути Луна 3 прави 29 кадъра, които обхващат около 70 процента от далечната страна.

Изображенията са заснети на 35-милиметров филм, проявен автоматично на борда, след което сканиран и предаден към Земята по радиосигнал. Качеството им е ниско според днешните стандарти. Част от кадрите са шумни и неясни, а само 17 са получени успешно и позволяват разпознаване на отделни детайли. Въпреки това те дават първата реална представа за повърхност, която дотогава е била само обект на предположения.

Първите снимки показват, че далечната страна на Луната не изглежда напълно като видимата половина. На нея има много повече ударни кратери и значително по-малко тъмни равнини. Тези равнини, наричани лунни морета, са се образували от древни разливи на базалтова лава и са характерна част от познатия лунен диск. Разликата между двете полукълба се превръща във важен научен въпрос, а някои новооткрити области получават временни имена, сред които Море на Москва. По-късните карти заменят част от ранните обозначения.

През 1965 г. съветският апарат Зонд 3 изпраща по-качествени изображения и допълва картината на далечната страна. Първите хора, които я виждат със собствените си очи, са астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс по време на мисията Аполо 8 през декември 1968 г. Днес далечната страна е заснета подробно от автоматични орбитални мисии. Началото обаче е поставено от зърнестите кадри на Луна 3, които на 7 октомври 1959 г. превръщат невидимата половина на Луната в наблюдаем научен обект.