На 14 септември 1959 г. съветската автоматична междупланетна станция „Луна 2“ се превръща в първия обект с изкуствен произход, достигнал повърхността на Луната. Апаратът се разбива в района на Морето на яснотата, изпреварвайки американските амбиции в разгара на Космическата надпревара.

Мисията започва на 12 септември 1959 г. с ракета-носител „Восток-Л“ от космодрума Байконур. „Луна 2“ няма собствена спирачна система, затова полетът е планиран като твърдо кацане – директен сблъсък с лунната повърхност със скорост около 3,3 километра в секунда. На 14 септември в 00:02:24 часа московско време радиосигналите от апарата внезапно прекъсват, което потвърждава успешния удар. За да докажат триумфа, съветските учени поставят на борда специален контейнер, който при сблъсъка разпръсква стоманени петоъгълни значки с герба на СССР и надпис „СССР. Септември 1959“.

Освен пропагандната победа, мисията има и фундаментално научно значение. По време на 36-часовия си полет „Луна 2“ предава данни чрез йонизационни камери, броячи на Гайгер и магнитометри. Апаратът доказва, че Луната няма собствено магнитно поле и не притежава радиационен пояс, подобен на пояса на Ван Алън около Земята. Станцията измерва и потоците на слънчевия вятър в открития космос.

Успехът проправя пътя за следващата мисия „Луна 3“, която само месец по-късно заснема за първи път невидимата от Земята обратна страна на Луната.