Първата победа: Лозенградската операция и пътят към Одрин

Подготовка и скрит удар през Странджа

Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22 до 24 октомври 1912 г., когато Първа армия с командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев и Трета армия с командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев настъпват срещу османската Източна армия, съсредоточена около Лозенград.

След обявяването на войната българското командване насочва Първа и Втора армия към Одрин. Основният замисъл е Трета армия да премине скрито през Странджа и да изненада противника. Османското командване не допуска, че през планината може да премине цяла армия. Мобилизацията и съсредоточаването на Трета армия са съпътствани от сериозни трудности: недостиг на редовно снабдяване и транспортни средства. Въпреки това армията прекосява Странджа незабелязано и на 21 октомври влиза в контакт с османските войски северно от Лозенград. Османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на около 15 км северно от пътя Одрин–Лозенград.

Ход на сраженията

На 22 октомври започват интензивни боеве. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия с командващ генерал-майор Стефан Тошев, подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия с командващ генерал-майор Климент Бояджиев, с тежък бой отблъсква османските части и разделя подразделенията, прикриващи Одрин, от основните сили при Лозенград. В западния участък при Муратчалъ-Кайпа Трета пехотна балканска дивизия с командващ генерал-майор Иван Сарафов блокира опит за османско настъпление. Това позволява на Четвърта дивизия да развие настъплението в централната зона и да отблъсне османците от Ескиполос към Петра. В източния участък Пета пехотна дунавска дивизия с командващ генерал-майор Павел Христов настъпва на няколко километра южно от Ериклер.

На 23 октомври Трета армия продължава настъплението към Лозенград. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира българското движение. След намесата на български резервни части — Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на Шеста пехотна бдинска дивизия с командващ генерал-майор Православ Тенев — масирана атака ликвидира съпротивата. Османските части отстъпват неорганизирано към Лозенград и изоставят земните укрепления около града. В западния участък османците се изтеглят към Одрин под натиска на Трета дивизия и Десета пехотна сборна дивизия с командващ генерал-майор Стою Брадистилов.

На 24 октомври сутринта Трета армия се готви за окончателно овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са напуснали града. Към 11:30 българските части, водени от Радко Димитриев, влизат в Лозенград и са тържествено посрещнати от местното българско население.

Резултат и последици

Османските загуби се оценяват на около 1000 убити и 1500 пленени. Само Трета българска армия губи 532 убити, а 1420 са ранени. Победата има силен психологически ефект и реализира предварителните планове на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската крепост, която вече може да бъде ефективно обсадена. Съвременници определят превземането на Лозенград като един от най-големите триумфи в историята, а българската армия получава прозвището „прусаците на Балканите“. В чест на първата победа Иван Вазов пише стихотворението „Лозенград“.