Либийска петролна блокада заплашва глобален енергиен шок
Либийската национална петролна корпорация (NOC) спря работата на три обекта, след като служители на Охраната на петролните съоръжения (PFG) затвориха спирателен кран на ключовия тръбопровод Хамада – Зауия в западната част на страната. Засегнати са полето Хамада (NC8), полето Тахара (NC4) и помпена станция NC5. NOC предупреди, че може да обяви форс мажор, ако тръбата остане блокирана или подобни спирания засегнат и други полета.
Причината е спор за заплати. PFG, която формално е подчинена на министерството на отбраната, настоява да премине изцяло финансово и административно под контрола на петролната компания. Представители на охранителната структура вече предупредиха, че ще наложат частично съкращаване на добива за една седмица в още няколко полета – Уафа, Ал-Хамса и Ел Фийл, като при пълен отказ от диалог заплашват с тотално спиране на производството там.
Петролът формира около 90% от либийската икономика, което прави всяко прекъсване болезнено за държавния бюджет – включително за заплатите на самите охранители. Добивът напоследък бе на възход: на 21 юни 2026 г. общото производство на петрол и кондензат достигна 1,49 млн. барела дневно – най-високото ниво от 2013 г. насам, а целта на NOC е 1,6 млн. барела до края на годината.
Възстановяването привлече обратно чужди компании – Repsol, Turkish Petroleum, Eni, QatarEnergy и MOL сключиха договори тази година след първия голям лицензионен кръг на страната от 17 години, докато BP, Shell, Exxon и Chevron също преговарят за завръщане. През 2023 г. Либия изнасяше около 1 млн. барела дневно, като 78% от това количество отиде за Европа – основно Италия, Германия и Испания, а Азия (главно Китай) получи около 10%. Вероятно структурата на износа не се е променила и това означава, че Европа може да загуби важен доставчик.
Блокадата съвпада с най-острата глобална криза на петролните доставки от месеци. Саудитска Арабия спря основния си тръбопровод Изток–Запад, който пренася 4-5 млн. барела дневно – около 4-5% от световното потребление, след атаки с дронове, а ремонтът може да отнеме от няколко дни до осем седмици. В резултат петролът Брент вече е нараснал с около 20% този месец, а прогнози не изключват скок над 120 долара за барел.
Към това се добавят несигурната ситуация в Ормузкия проток и протока Баб ел-Мандеб и успешната ракетно-дронова кампания на Украйна срещу руските рафинерии. Крайният резултат е липса както на суровина, така и на готови горива и най-вече на дизел. В Либия петролната инфраструктура за пореден път е забъркана във вътрешнополитически борби. Подобни блокади от политически групи, въоръжени фракции и работници се повтарят от свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г. Разликата сега е, че светът има далеч по-малко резервен капацитет, за да поеме нов удар.