На 5 октомври 1983 г. Лех Валенса е удостоен с Нобеловата награда за мир. Той е поредният дисидент от Източна Европа, отличен с това признание. Роден е в село Попово край Липно, близо до Моково на Висла. След като учи за електромеханик, започва работа в корабостроителницата в Гданск през 1967 г. и остава там до 1976 г., когато е уволнен заради критики към ръководството. Въпреки това поддържа връзка с работниците и през 1979 – 1980 г. създава стачен комитет, който настоява за по-големи граждански права и по-високи заплати заради растящите цени на храните и стоките от първа необходимост.

На 31 август 1980 г. споразумението в Гданск между комитета на Валенса и полското правителство проправя път за независим профсъюз, наречен „Солидарност“ (Solidarność). Валенса става негов лидер. Противодействието на генерал Войчех Ярузелски води до ареста и интернирането му от декември 1981 г. до ноември 1982 г. След освобождаването си той успява да удържи по-необузданите членове на „Солидарност“ и води преговори с ген. Ярузелски и министрите му.

През октомври 1983 г. Валенса получава Нобеловата награда за мир. Жена му и синът му пътуват до Осло, за да я получат и да прочетат негово обръщение за гражданските права. По-късно му е разрешена по-голяма свобода на придвижване, включително посещение в Рим. Той играе водеща роля в преговорите с полското правителство между февруари и април 1989 г. и в организирането на публичната кампания на „Солидарност“ за общите избори през юни 1989 г.

През декември 1990 г. е избран за президент на Полша. Мандатът му обаче не е лек. Той често се оплаква, че лявата коалиция затруднява икономическите реформи. Антисоциалистическият католицизъм на „Солидарност“, който го издига на власт, вече не е водещ в политическите нагласи през ноември 1995 г., когато Валенса губи като кандидат за втори мандат.