На 7 октомври 1571 г. флотът на Свещената лига навлиза в залива на Лепанто, за да се изправи срещу най-голямата морска сила, виждана дотогава в Средиземноморието. Християнската коалиция разполага с 202 галери и 6 галеаса, докато османският флот наброява 250 галери, над 30 000 войници и около 50 000 моряци и гребци.

Всичко започва месеци по-рано, когато папа Пий V насърчава християнските държави да спасят венецианската колония Фамагуста на Кипър, обсадена от османците. Година по-рано Венеция губи и Никозия. След дълги преговори за командир на коалицията е избран 24-годишният Дон Хуан Австрийски. Въпреки лошото време корабите достигат пристанището Сами на Кефалония на 6 октомври 1571 г.

Дон Хуан решава да атакува незабавно, макар силите да не са в негова полза. Той вече има морски опит от спасяването на Малта. Преди битката той е лаконичен: „Няма рай за страхливците!“ По обед, когато християнският флот е под натиск, венецианците и испанците удържат позициите си.

До края на деня османският флот е разрушен: над 50 кораба са потопени и 140 са превзети. Загиват над 20 000 османски войници, елитният корпус на еничарите е почти унищожен, а Османската империя губи опитните си моряци за поколения напред. Освободени са 12 000 християнски роби, докато християнската коалиция дава 7500 жертви.

Битката е решена от три технологични предимства. Първото е металургията. Европа произвежда оръдия по-бързо и по-евтино от всеки друг. Християнските галери имат между 1500 и 1800 оръдия срещу само 700 на османския флот, който освен това страда от недостиг на амуниции. Много османски кораби потъват, преди да могат да използват оръжията си ефективно.

Второто предимство са огнестрелните оръжия. Европейското производство на лято желязо позволява по-добри мускети, аркебузи и гюлета. Оръжията стават толкова евтини, че дори обикновени семейства могат да притежават мускет. Османците разчитат и на сложни лъкове, но такава мащабна стрелба с лъкове Европа не е виждала от времето на Стогодишната война.

Третият фактор са галеасите. Венецианците ги създават, за да съчетаят големи оръдия с гребци. При Лепанто са използвани първите шест галеаса. Четири от тях са изпратени напред, около половин миля пред християнската линия. Османците не познават новия съд и решават, че лесно ще го завладеят. Когато врагът се приближава, галеасите отварят бойниците и стрелят. Според оценката над 70 османски галери – една трета от османските загуби – са потопени или извадени от строя от четирите галеаса.

Битката при Лепанто бележи началото на технологичното превъзходство на християнския свят. Геройството на войниците и моряците е подкрепено от интелектуалната любознателност и предприемаческия дух на европейските учени, занаятчии и предприемачи. Малко известен факт е, че в битката участва Мигел де Сервантес, който губи лявата си ръка.