На 8 септември 2026 г. се навършват 85 години от началото на Блокадата на Ленинград — едно от най-трагичните събития на Втората световна война. Тогава, през 1941 г., германските войски от група армии „Север“ напълно прекъсват сухопътните връзки с града, поставяйки началото на 872-дневна обсада, която остава символ на непокорство и страдание.

Ленинград е сред основните цели на нацистката операция „Барбароса“, защото представлява голям промишлен център, носи името на болшевишкия лидер и е база на съветския Балтийски флот. Намерението на Хитлер не е да превземе града или да приеме капитулация, а да го заличи напълно чрез артилерийски обстрел и систематичен глад.

След пълното прекъсване на сухоземните пътища, единствената връзка със свободната съветска територия остава Ладожкото езеро. През зимата ледената му повърхност се превръща в известния „Път на живота“, по който под постоянен вражески обстрел се доставят минимални количества храна и се евакуират цивилни. Най-тежка е първата зима на 1941–1942 г.: градът е без отопление, електричество и вода, а дневната дажба хляб за цивилни е едва 125 грама. Стотици хиляди умират от изтощение, а общият брой на цивилните жертви надхвърля 1,1 милиона души, като основната причина е гладът.

Съветските опити за разкъсване на обръча продължават дълго. Едва на 18 януари 1943 г. операция „Искра“ успява да пробие блокадата и да отвори тесен коридор край Ладожкото езеро. Пълното освобождение на Ленинград идва на 27 януари 1944 г., когато обсадният пръстен е окончателно разбит и отхвърлен. 85 години по-късно смелостта на жителите на града продължава да се смята за триумф на човешката воля над бруталността на войната.