На 14 ноември 1943 г. 25-годишният Ленард Бърнстейн е помощник-диригент на Нюйоркската филхармония, когато получава обаждане: Бруно Валтер е болен и той трябва да го замести в концерт в „Карнеги хол“. Не остава време за репетиция с оркестъра, а изпълнението се излъчва на живо по националното радио. Още на следващия ден младият музикант е известен в цяла Америка.

Бърнстейн е роден на 25 август 1918 г. в Лорънс, Масачузетс, като Луис Бърнстейн. Семейството го нарича Лени, а на 16 години той официално променя името си на Ленард. Баща му Самюъл, търговец на козметика, първоначално не вярва, че музиката може да бъде професия. Момчето започва уроци по пиано при съседка, която взема по един долар на час.

В Харвард Бърнстейн не се ограничава само с музиката. Интересува се от литература, философия и езици, а през 1939 г. дирижира музиката към студентска постановка на „Птиците“ от Аристофан. Този ранен опит показва посоката, която по-късно го прави необичаен за класическия свят: съчетаването на сложна музика с непосредствено общуване с публиката.

През 1953 г. той става първият американец, дирижирал в миланската „Ла Скала“. Пет години по-късно е назначен за музикален директор на Нюйоркската филхармония – първият американец на този пост. До 1969 г. дирижира 831 концерта като музикален директор, а общите му изяви с оркестъра достигат 939.

Паралелно с това пише музика за сцената. „Уестсайдска история“, чиято премиера е през 1957 г., превръща градския конфликт, любовта и расовото напрежение в драматичен музикален разказ. Авторът на музиката работи с текстописеца Стивън Сондхайм, драматурга Артър Лорънтс и хореографа Джером Робинс.

Бърнстейн превръща телевизията в концертна зала. Между 1958 и 1972 г. води 53 издания на „Младежки концерти“ на Нюйоркската филхармония. През 1962 г. получава награда „Еми“ за образователната си работа. През 1973 г. изнася шест лекции в Харвард, в които разглежда музиката като система, близка до езика.

През 1948 г. дирижира концерт в Мюнхен пред оцелели от Холокоста. Години по-късно, след убийството на Джон Кенеди, формулира убеждението си за ролята на изкуството: „Това ще бъде нашият отговор на насилието: да правим музика по-интензивно, по-красиво и по-отдадено от всякога.“

Бърнстейн записва повече от 500 композиции, над 450 от тях с Нюйоркската филхармония. Той умира на 14 октомври 1990 г., но оставя след себе си не само партитури и записи, а и модел за музикант, който отказва да избира между операта, Бродуей, телевизията и класическата сцена.