Дебатът за недостига на лекарства в България се разгръща на фона на европейски усилия за устойчиво снабдяване. Парламентарната комисия по здравеопазването прие на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесени от Министерството на здравеопазването. Според представители на магистър-фармацевтите обаче предложението продължава да разчита основно на по-строг контрол, отчетност и разширяване на СЕСПА, без да решава причините за липсите. Данни от аптечната мрежа и пациентски организации показват, че около 90% от установените липси са на лекарства извън обхвата на списъка на СЕСПА; има проблеми и с наличността на скъпоструващи и есенциални продукти. На европейско ниво фокусът е върху уязвимостите на веригите за доставки, диверсификацията, производствения капацитет и Critical Medicines Act. Причините за недостиг могат да са производствени, икономически, свързани с ниски маржове, ценови различия и паралелна търговия. Член 81 от Директива 2001/83/ЕО изисква подходящо и непрекъснато снабдяване. В българския проект липсва ясен цялостен механизъм за гарантиране на количества, резервни доставчици и обвързване на ранното предупреждение с действия. Мерки като контрол върху износа, по-бърз внос и прозрачност имат роля, но не са достатъчни. Затова се настоява преди второ четене да има оценка на въздействието, анализ на данните от СЕСПА и конкретен план за лекарствена сигурност с дефиниция на недостиг, измерими критерии, ранно предупреждение, алтернативни доставки и устойчивост при критичните лекарства. Трябва да се оцени и дали ценовият модел създава стимули за наличности. Основното послание е, че СЕСПА е инструмент, а не лекарствена политика; контролът е средство, а резултатът е навременно лечение за пациента.