На 22 август 2026 г. се навършват 100 години от рождението на Леда Тасева – актриса, чието присъствие на сцената винаги е било необичайно и трудно за категоризиране. Родена във Видин като Виолета Тасева, тя избира сценичното име Леда още в ученическите си години, вдъхновена от древногръцката митология. Следва театрално изкуство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, а професионалният ѝ път минава през множество театри в страната – от Видин и Стара Загора до Сатиричния театър, театър „Българска армия“ и театър „София“. Животът ѝ не е лек – тя е назначавана и уволнявана, аплодирана и оспорвана, но винаги остава разпознаваема със своята индивидуалност.

Леда Тасева създава десетки запомнящи се роли, сред които Жана Д’Арк, Клер в „Посещението на старата дама“, Малама във „Вампир“, Антония в „Няма да платим“ и Аномалия в „Човекоядката“. Особено силно е присъствието ѝ в телевизионния театър, а ролята на Мод в „Харолд и Мод“ самата тя определя като единствената, в която играе себе си. В киното участва в 34 филма, като за ролята си в „Прозорецът“ печели награда за най-добра женска роля. Освен на сцената и пред камерата, тя се изявява и като солистка на джазова формация, а посмъртно е издадена и нейната стихосбирка „Изповеди“.

На 21 юни 1989 г. Леда Тасева изиграва последната си роля в „Самоубиецът“ и припада след края на представлението. Умира на 4 юли 1989 г. в София. Тя става първият български актьор, изпратен с аплодисменти в последния си път – жест, започнат от нейната близка приятелка Илка Зафирова. Днес споменът за нея е жив: през 2024 г. е поставена паметна плоча в Дунавци, а през 2026 г. са организирани спектакли, изложби и филмови прожекции, посветени на нейната 100-годишнина. Леда Тасева оставя след себе си не просто роли и награди, а усещането за човек, който никога не се е опитвал да се вмести в готова форма.