Левски започна сезона убедително и в момента е първи в класирането. Въпреки добрия старт, проблемите в състава са видими, а подсилването на определени позиции вероятно ще изчака поне до зимата. Ръководството няма да прави мащабна селекция, а ще търси точни попълнения там, където има нужда. Скаутите и шефовете вече работят, за да не се стига до панически варианти на пазара.

Най-ключовата позиция, която се нуждае от подсилване, е централен нападател. Веласкес разполага с Переа и Сангаре, но нито един от тях не е точно типът деветка, който треньорът иска. Нужен е футболист с тактическа свобода и креативност, който да стартира пресата и да бъде тотален агресор в наказателното поле и около него. Такива играчи са малко и струват скъпо, но последните 30 метра са решаващи за точките.

Дясното крило също е проблемна зона. Там има много номинални леви крила, а единствено Кусо изглежда на мястото си, макар Веласкес да не смее да го пуска срещу по-сериозни съперници. Срещу Борац като дясно крило игра Сентейес, а и той, и Кусо бяха привлечени за леви бранители. След продажбата на Марин Петков и неуспешния опит на Карл Фабиен да го замени позицията остава нерешена. Варианти като Око-Флекс, Сула и Алдаир са по-скоро компромис.

Третата позиция е ляв бек. Тук не е нужен просто нов играч, а реален конкурент, който да вдигне качеството. Майкон е без алтернатива, а Сентейес получава минути заради ротации. Той е на средно ниво за българското първенство и би се откроил в отбор от средата на класирането, но за Левски това не е достатъчно. Примерът от другата страна в защитата показва желания резултат: Алдаир и Камдем са равностойни, полезни и подобрени, а Хевертон също се включва в конкуренцията. Давид Кусо също изненада с позициите, на които може да играе, но не се вижда като алтернатива на левия бек. Подсилването на тези три зони – с конкуренция и качество – би позволило на Левски да гледа към елиминации в Европа и да бъде по-спокоен за целите си в България.