Обръща се внимание на официални снимки от Президентството, в които портрети на Левски и Ботев са използвани просто като фон. Смущаващо е, че политици и други персони позират до или пред образите на националните първенци, без да се съобразяват с тяхната святост. Така Апостола или Поетът изглеждат като нелеп декор, сякаш надничат в чуждо интимно пространство. Това не е случайна грешка, а трайна практика, породена от немарливост или недооценка на историческата памет. Пренебрежителното отношение към големите фигури от миналото говори и за политическата класа, която бързо губи трезва преценка за себе си. Днес е трудно да си представим човек като подпоручик Артаг Торком, който защитава българската чест с дуел срещу Пиер Лоти. Малките прояви на неуважение водят до по-големи. Пита се дали Левски би разбрал какво се случва с народа и дали би споделил отговорите с „Народе????“. Хората нямат навик сами да си задават въпроси. Следва критика към награждаването в Президентството: ордени и отличия често отиват при хора, които не ги заслужават, докато истинските творци като Борис Христов отказват да получат такава тенекийка. Държавата сякаш се отървава от награди, а качествените хора намаляват. По-справедливо е в Орландовци, където ритуалът е по-близо до живота. Накрая се припомня как Радев и Плевнелиев разговарят на фона на картината „Стадо говеда“ на Златю Бояджиев. Плевнелиев казва, че народът е мъдър и усеща кога посоката е правилна. Това е наглост: говедата са народът, а президентът е пастир. Така се разкрива презрително отношение към гражданите, които са само стадо за управляващите. Ако хората търпят, нищо добро не ги чака.