Новото поколение леви медии в Съединените щати се превръща във все по-важен фактор в политическия живот, като активно подпомага прогресивното крило на Демократическата партия. Прогресивни кандидати печелят първични избори, разчитайки не на традиционните партийни структури, а на мрежа от подкасти, стрийминг канали и дигитални издания, които им дават възможност да изградят собствен публичен образ.

Пример за това е Крис Раб, демократ социалист от Пенсилвания, който спечели номинацията за Конгреса благодарение на участия в предавания като „Мнозинството реши със Сам Седър“ и „Точки на пречупване“. Той определя комбинацията от разпознаваемост, легитимност и възможности за набиране на средства като „диаграма на Вен за успеха“.

Друг показателен случай е Абдул ес Сайед, който спечели първичните избори за Сената в Мичиган, въпреки че кампанията му разполагаше с много по-малко средства от тази на опонентката му. Той получи подкрепата на новите леви медии, а създателите им твърдят, че запълват празнина в традиционното отразяване и дават платформа на възгледи като универсално здравеопазване, закриване на ICE и спиране на военната помощ за Израел.

Аудиториите на тези платформи растат: Zeteo има 700 хиляди абонати, „Мнозинството реши“ – над 2 милиона в YouTube, а Хасан Пайкър – повече от 3 милиона в Twitch. Те позволяват задълбочени разговори и пряка връзка с избирателите, а според създателите си мобилизират активисти, които после убеждават независимите гласоподаватели.

Анализатори обаче предупреждават, че разрастването на тези медии може да задълбочи разделенията в Демократическата партия и да отчужди центристки настроените избиратели. Въпреки това, подкастът „Стига толкова“ открито подкрепи ес Сайед, а съводещата му Дженифър Уелч смята, че кандидати като него са бъдещето на партията, ако тя иска да бъде истинска опозиция.