Лев Виготски е руски психолог, роден през 1896 г. в Орша, а израснал в Гомел в еврейско семейство с осем деца. Интересите му рано се насочват към литература, история и философия. В Москва изучава право, но паралелно слуша хуманитарни курсове. Шекспировият „Хамлет“ заема важно място в ранните му занимания и по-късно става основа за дисертацията му „Психология на изкуството“, защитена през 1925 г.

След завръщането си в Гомел през 1917 г. той преподава литература и психология, организира културни събития и създава психологическа лаборатория в учителски институт. През 1924 г. започва работа в Института по психология в Москва. Като психолог работи около десет години, но изследва широк кръг теми — мислене, реч, памет, внимание, игра и обучение на деца с увреждания. Сред близките му сътрудници са Александър Лурия и Алексей Леонтиев.

Виготски развива културно-исторически подход. Според него висшите психични функции не възникват изолирано в съзнанието на отделния човек. Те първо се появяват в общуването между хората и по-късно се превръщат във вътрешни начини на мислене и саморегулация. Най-известното му понятие е зоната на близкото развитие: разликата между действителното равнище на способностите на детето и равнището, което то може да достигне с помощта на по-възрастен или по-опитен партньор.

За Виготски обучението не трябва само да следва вече постигнатото, а може да създава условия за следващия етап на развитие. В лекцията си „Психология на учителя“ той подчертава, че по-важно от предаването на определен обем знания е възпитаването на способността тези знания да се придобиват и използват. Езикът заема централно място в теорията му: речта е не само средство за общуване, а и културен инструмент, чрез който детето постепенно организира собственото си мислене. Тази връзка е развита най-пълно в книгата „Мислене и реч“ от 1934 г.

Личният живот на Виготски е тясно свързан с интелектуалната му работа. Той се жени за Роза Смехова и има две дъщери — Гита и Ася. Страда от туберкулоза, но продължава да пише, преподава и работи с колеги дори в тежки периоди. Умира в Москва на 11 юни 1934 г. на 37 години. След смъртта му трудовете му са ограничавани в Съветския съюз и остават частично недостъпни с десетилетия. Международното признание идва по-късно, особено след преводите на английски през 60-те години на XX век.

Днес идеите на Виготски се свързват с разбирането, че ученето не е самотно натрупване на знания. То се случва в езика, в играта, в сътрудничеството и в културата — там, където човекът прави първата крачка сам, а с помощта на другите достига следващата.