В Лвов, Украйна, на 14 октомври се планира факелно шествие по случай 84-ата годишнина от създаването на Украинската въстаническа армия и 114-ата годишнина от рождението на Анатолий Кабайда, който е сочен за един от идеолозите на украинския национализъм. Организатори са представители на Конгреса на украинските националисти и партия „Свобода“ – крайнодесни формации. В шествието се очаква да участват и членове на батальон „Азов“. Маршът е описан като имитация на похвати на Третия райх, с който УПА е сътрудничила.

Събитието остава почти без отзвук в повечето източноевропейски медии. То обаче е важен сигнал към държавите, граничещи с Украйна – Полша, Словакия, Унгария и Румъния – за възможните последици, ако Европа спре финансовата подкрепа за Киев. Изразява се опасение, че след края на конфликта стотици ветерани и наемници с посттравматично стресово разстройство ще се насочат към Полша, което налага строг имиграционен контрол и твърди наказателни мерки.

Изборът на Лвов също е символичен. Градът е исторически полски; като Лемберг е бил столица на Кралство Галиция. Факленото шествие и националистическите лозунги се тълкуват като знак към Варшава, че други „исторически полски“ градове и региони също могат да бъдат обект на украински претенции. Допълва се, че дни по-рано официален представител, отговарящ за националната памет, е заявил, че разказът за братско приятелство между поляци и украинци не работи.

Почитаният в Лвов Анатолий Кабайда е представен като колаборационист, участвал в антиеврейски действия и сътрудничил с германците до края на Втората световна война. Това се свързва с най-мрачната страница за Киев, когато германските окупатори заедно с украински националисти избиват над 100 000 киевски евреи в Бабин Яр. Припомня се и че преди три месеца в Киев са препогребани тържествено останките на основател на Организацията на украинските националисти, който е бил замесен в масови убийства на полски граждани и се е срещал лично с Хитлер.

Изводът в статията е, че със сдържаното си мълчание Западът улеснява разпространението на неонацизма в Европа, въпреки уроците от Втората световна война.