Дженаро Гатузо пое италианския национален отбор в труден момент и след поредния неуспех да се класира за световно първенство напусна поста с усещане за горчивина. Малцина очакваха, че скоро той ще се окаже в центъра на една от най-интересните кампании в Серия А. В Лацио началото също не беше обещаващо: отпадането от Мантова в Купата на Италия засили съмненията, а Гатузо пое състав с ограничени възможности и клуб, изглеждащ далеч от амбициите си.

Днес картината е различна. Лацио е сред най-трудните за преодоляване отбори в първенството и остава с равен брой точки с лидера, като разполага с най-добрата защита в Серия А въпреки раздялата с Марио Хила. Сериозен принос имат Нуно Тавареш, Кенет Тейлър и Йосип Шутало. Тавареш, който имаше трудности в Арсенал, изглежда все по-близо до постоянство, а Шутало намери подходящата среда в Рим и изгради силно партньорство с Оливер Провстгор.

Промяната не е само в индивидуалните изяви. Гатузо наложи колективен стил с висока интензивност, смелост и агресивен футбол. Миналият сезон Лацио често изглеждаше пасивен, докато сега търси инициативата и не се страхува от директни сблъсъци. Подходът дава резултат поне в първенството.

Предизвикателствата обаче остават. Зимният трансферен прозорец може отново да постави клуба в трудна ситуация, а отношенията между привържениците и президента Клаудио Лотито продължават да бъдат обтегнати. Протестите срещу ръководството създават напрежение точно когато отборът показва едни от най-добрите си резултати през последните сезони.

Гатузо не позволява на футболистите си да се увличат по моментните успехи. Той признава, че не празнува много, когато нещата вървят добре, и винаги мисли за предстоящото. Треньорът дори заяви, че Лацио няма основание да се намира толкова високо в класирането и че основната цел остава запазването на мястото в елита. Привържениците обаче вече могат да гледат по-смело към бъдещето: завръщане в Шампионската лига не изглежда непостижима мечта, а при запазване на настоящото ниво са възможни и още по-големи надежди.