Скритите тайни на Миланската скала: от хазарт до акустика
На 3 август 1778 г. в Милано отваря врати театър, който ще се превърне в символ на оперното изкуство. „Ла Скала“ дължи името си на средновековна църква и благородническа дама, а създаването му е поверено на архитект Джузепе Пиермарини. Първата постановка е операта „Признатата Европа“ от Антонио Салиери.
В първите десетилетия театърът е по-скоро социално място, отколкото храм на музиката. Зрителите се хранели, разговаряли и дори играели хазарт в ложите, а на партера нямало столове. Специалната акустика, която прави сцената легендарна, се крие в дървената сводеста конструкция под пода, действаща като резонатор.
Най-суровите критици на операта са така наречените „логжионисти“ от галерията. Те не прощават грешки и могат да освиркат дори най-известните тенори. През 2006 г. Роберто Аланя напуска сцената по средата на „Аида“ след такива протести.
По време на Втората световна война бомбардировките разрушават покрива на театъра. След войната възстановяването му се превръща в приоритет за миланци. През 1946 г. Артуро Тосканини дирижира концерт, с който театърът отново отваря врати. Днес Ла Скала продължава да привлича публика с разпродадени представления и богат репертоар.