Кучетата могат да разпознаят майка си по миризма дори след дълга раздяла. Най-надеждните доказателства идват от контролирани тестове, а не от случайни срещи. В тях кученца, отделени от майките си на възраст между 8 и 12 седмици, по-късно избират миризмата на майка си пред тази на непозната женска. Майките също разпознават миризмата на порасналото си потомство.

Провереният период е около две години след раздялата. Това обаче не е срок на годност на паметта, а най-дългият интервал, тестван в подобни изследвания. От него не следва, че кучето непременно забравя майка си на третата, петата или десетата година. Просто липсват достатъчно контролирани данни за по-дълги периоди.

Разпознаването не означава задължително бурна реакция. При среща кучето може да подуши другото животно по-продължително, да го следи или да прояви интерес, но може и да остане сравнително спокойно. Поведението зависи от характера, възрастта, средата и предишния контакт.

Става дума по-скоро за памет за миризми, отколкото за човешки тип спомен за обща история. Кучето може да не „мисли“ за майка си като човек, но да пази нейния миризмен профил. При братята и сестрите резултатите са по-несигурни: животни, живели самостоятелно след отделянето от кучилото, не винаги показват същата способност за разпознаване. Това подсказва, че паметта за майката и за останалите от кучилото може да се формира и поддържа по различен начин.

Накратко: кучето може да разпознае майка си след две години раздяла чрез миризмата ѝ, но за по-дълги срокове науката все още няма достатъчно данни кога точно тази следа изчезва.