Галенето е естествен начин да покажем обич, но кучетата имат индивидуални предпочитания и не всяко докосване им е приятно. Най-често спокойно приемат нежно почесване зад ушите, по гърдите и страничната част на шията. При непознато куче е по-добре контактът да започне с внимателно погалване под брадичката или по гърдите, а не с ръка, протегната над главата. Движенията трябва да са бавни и без дърпане на козината или нашийника.

Раменете и гърбът също могат да са подходящи, ако се гали плавно по посока на козината. Основата на опашката е по-индивидуална зона – при някои кучета е приятна, при други чувствителна. Погалването по главата, особено от непознат, може да се възприеме като заплаха. Много кучета не обичат докосване по лапите, муцуната, опашката или корема. Показаният корем при поза по гръб не е автоматично покана за ласки; понякога това е знак на несигурност.

Най-надеждният ориентир е езикът на тялото: отпусната стойка, доброволно приближаване и притискане към ръката са положителни сигнали, а отдръпване, застиване или обръщане на главата означават, че галенето трябва да спре. Полезен тест е да се направи пауза за няколко секунди и да се види дали кучето само ще потърси нов контакт. При среща с непознато куче първо се пита собственикът и се дава възможност на животното само да реши дали да се приближи. Принудителните прегръдки и настойчивото докосване могат да стресират дори дружелюбни кучета. Най-важното е да уважаваме сигналите и личното пространство на животното.