В киното често виждаме герой, който след прострелване вади куршума с нож и веднага оздравява. Този холивудски мит обаче е далеч от реалността. В съвременната медицина лекарите често оставят куршума вътре в тялото, защото опитът за изваждането му може да бъде фатален, докато животът с него е напълно възможен.

Основното правило е да се лекуват щетите, причинени от куршума, а не самият метал. Опитът за изваждане крие три основни риска: първо, куршумът често действа като тапа, спираща кървенето от голям кръвоносен съд; премахването му води до моментален масивен кръвоизлив. Второ, куршумите засядат близо до жизненоважни органи като мозък, черен дроб или гръбначен стълб, и хирургическата интервенция може да причини повече увреждания. Трето, удължаването на операцията увеличава риска от инфекции и шок.

Организмът се справя с куршума по два начина: той е стерилизиран от високата температура при изстрела, а имунната система изгражда около него фиброзна капсула, която го изолира. Има обаче изключения, когато е задължително да се извади: ако куршумът е в става (води до артрит и оловно отравяне), в кръвоносен съд (риск от емболия) или в окото/гръбначномозъчната течност (загуба на зрение или парализа). В противен случай медицината препоръчва да не се пипа.