Производството на пипер в България е намаляло с около 80% през последните две десетилетия. Над 60% от внасяните чушки идват от Турция, а конкуренцията от чужбина кара все повече родни стопани да се отказват от традиционните сортове.

Куртово Конаре, известно като център на куртовската капия, пази история от повече от век. Там преди 132 години е смлян първият килограм червен пипер в България. Днес обаче полетата с червени чушки намаляват.

Севда Василева е единственият останал производител на червени чушки в селото. Допреди около 20 години капията е била традиционен поминък за почти всяко второ семейство. Трудоемкото производство, ниските изкупни цени и големият внос са принудили мнозина да се откажат. Въпреки трудностите Севда и семейството ѝ обработват три декара, но намирането на пазар е все по-трудно. Климатичните промени – продължителни горещини и бури – създават допълнителни рискове. Тя е решена да продължи, за да съхрани българския пипер и традицията.

Според нея куртовската капия се отличава с вкус и аромат. Потребителите могат да обръщат внимание на миризмата: силният аромат на истински пипер увеличава вероятността чушката да е българска. В момента около 80% от продукцията на пазара е вносна или хибридна.

От полето чушките стигат и до домашната лютеница. Куни Димова, известна като „Царицата на лютеницата“, за трета поредна година печели отличието на местния фестивал. Основната съставка в нейната лютеница е традиционната куртовска капия, която тя определя като особено месеста и ароматна. Тази година е приготвила една тава лютеница и е консервирала около 50 бурканчета. Домашното производство излиза по-евтино от готовия продукт, но изисква много време и труд. Процесът започва с измиване на чушките и доматите, следва изпичане и изваряване, а накрая лютеницата се бърка бавно до нужната консистенция. Според Куни Димова тайната е проста – „щипка любов“.

Макар куртовската капия да се намира все по-трудно, местното читалище пази историята на традицията. Емилия Шушарова разказва, че дядо Александър Димитров е основал първата българска фабрика за червен пипер, след като пренася технологията от Унгария със съдействието на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Преди 18 години тази история се превръща във фестивал, който днес е една от емблемите на Куртово Конаре. Събитието включва над 20 културни прояви и три конкурса, а най-голям интерес предизвиква изборът на „Царица на лютеницата“.

Севда Василева е категорична, че ще продължи да отглежда прочутия пипер, докато има възможност. За хората в Куртово Конаре това не е просто земеделска култура, а част от историята и традицията на селото.