Битката при Курск е последната голяма германска офанзива на Източния фронт. След загубата при Сталинград и зимното съветско настъпление се образува издатина около град Курск, широка около 192 км и дълбока 120 км. Хитлер вижда в нейното премахване шанс за възстановяване на престижа и инициативата. Германският план предвижда атака от север и юг, които трябва да се срещнат зад съветските сили. Северното направление се ръководи от фелдмаршал фон Клуге с 9-та армия на Модел, а южното от Ерих фон Манщайн с 4-та танкова армия на Хот. Хитлер отлага началото няколко пъти, за да натрупа нови танкове като Пантера и Тигър. Съветското командване, предупредено за германската подготовка, решава да премине в отбрана с цел изтощаване на противника. Северната част на дъгата се защитава от Централния фронт на Рокосовски, а южната от Воронежкия фронт на Ватутин. В тила е съсредоточен Степният фронт на Конев за контранастъпление. Координацията е поверена на Жуков и Василевски. За разлика от предишни битки, Червената армия изгражда мощни инженерни съоръжения, които спират германската атака. Германските загуби надхвърлят 500 000 души, 2900 танка и 1392 самолета. Съветските загуби са огромни: 70 330 убити и 107 517 ранени по време на отбраната, а при последвалите контранастъпления още 225 058 убити и 501 316 ранени. Битката при Курск променя коренно хода на войната на Източния фронт.