Статията проследява еволюцията на храната на българските владетели от Първото до Третото царство. В езическия период хановете като Аспарух и Крум са яли предимно месо (конско, дивеч, овнешко), пекли са на шиш и са пили медовина и бира. С покръстването при княз Борис I кухнята се византизира – навлизат зехтин, смокини, подправки като черен пипер. През Второто българско царство, в Търновград, диетата на Асеневци включва пшеничен хляб, агнешко, пауни, морска риба и скъпи вина. След Освобождението Кобургите (Фердинанд I и Борис III) въвеждат френската висша кулинария – шампанско, пастети, трюфели, аспержи. Обикновените българи през Средновековието са се хранили предимно с тъмен хляб, каши и варива, а месото е било рядкост. Религиозните пости са налагали строги забрани за елита. Някои ястия от миналото, като бавно печено месо с мед и торта „Гараш“, могат да се приготвят и днес.