Два небостъргача, които промениха силуета на Манхатън

Оригиналният World Trade Center е проектиран от американския архитект от японски произход Минору Ямасаки, с Emory Roth & Sons като архитект на проекта и Skilling, Helle, Christiansen & Robertson като конструктивни инженери. Строителството започва през 1966 г. Северната кула е завършена през 1972 г., а Южната — през 1973 г. Официалното откриване на комплекса е на 4 април 1973 г.

И двете кули имат по 110 надземни етажа. Северната достига 1368 фута, или около 417 метра, а Южната е висока 1362 фута, приблизително 415 метра. При завършването си те са най-високите сгради в света, макар да задържат рекорда сравнително кратко. Архитектурното им значение обаче не се изчерпва с височината.

Революцията е в конструкцията

За да се издигнат 110 етажа, без интериорът да се превърне в гора от масивни колони, инженерите използват новаторска за времето си система тип framed tube — рамкова тръба. Външната фасада на всяка кула е едновременно архитектурна обвивка и важна част от носещата конструкция. По периметъра са разположени гъсто стоманени колони, свързани помежду си. Заедно с вътрешното ядро те поемат вертикалните натоварвания и огромните хоризонтални сили от вятъра. Това позволява голяма част от офисните етажи да останат практически свободни от вътрешни носещи колони.

Друга важна иновация е организацията на асансьорите. Вместо всички асансьори да преминават през цялата височина на сградата, кулите използват система с експресни асансьори и т.нар. sky lobbies, където пътниците се прехвърлят към други асансьори. Тази организация увеличава използваемата площ на типичен етаж от около 62% до 75%. Принципът впоследствие се превръща в стандартно решение при много от най-високите сгради в света. Така Кулите близнаци са важни не само като визуален символ, а и като лаборатория за технологии, които правят възможно следващото поколение свръхвисоки небостъргачи.

Вертикален град с почти 10 млн. квадратни фута офиси

Двете кули осигуряват общо близо 10 млн. квадратни фута офисна площ, приблизително 929 000 кв. м. Целият комплекс заема около 16 акра и включва седем сгради. Към 2001 г. в него работят около 50 000 души, а там се помещават повече от 430 компании от 28 държави. Всеки ден през комплекса преминават и десетки хиляди посетители и пътуващи.

Освен офисите World Trade Center разполага с магазини, заведения, транспортни връзки и обществени пространства. Едно от най-известните места е ресторантът Windows on the World на 106-ия и 107-ия етаж на Северната кула, открит през 1976 г., с около 300 места, бар, винарска изба, банкетни и конферентни зали. Южната кула има наблюдателна площадка, превърнала се в една от туристическите атракции на Ню Йорк. Комплексът функционира по-скоро като вертикален град, отколкото като две офисни сгради.

Колко струва изграждането им

Историческите източници дават различни числа в зависимост от това дали се отчита само строителството на кулите, или целият комплекс с инфраструктурата. Едни оценки посочват стойност от около 400 млн. USD за самите Кули близнаци. По-широки оценки поставят инвестицията в целия World Trade Center, включително инфраструктурата, на около 900 млн. USD по тогавашни цени. Затова директното твърдение, че Кулите близнаци са стрували 900 млн. долара, може да бъде подвеждащо — по-коректно е сумата да се разглежда като инвестиция в по-широкия проект.

11 септември прекъсва архитектурната история

На 11 септември 2001 г. Северната и Южната кула са ударени от два отвлечени Boeing 767. Според окончателното техническо разследване самолетните удари повреждат носещи колони и премахват част от противопожарната изолация на стоманените елементи. Последвалите многоетажни пожари нагряват и отслабват конструкцията. Деформацията на етажните системи постепенно издърпва навътре част от външните колони, което води до началото на прогресивния срив. Южната кула се срутва в 9:58 ч., а Северната — в 10:28 ч.

От архитектурна гледна точка Ню Йорк губи за по-малко от два часа две сгради, които почти три десетилетия са определяли композицията на силуета на Долен Манхатън. И започва далеч по-трудният въпрос: какво трябва да бъде построено на тяхно място?

Празно пространство вместо две нови кули върху старите основи

Едно от най-важните решения при възстановяването е да не се строят нови небостъргачи върху точните места на двете разрушени кули. Техните отпечатъци са запазени. Там днес се намират два огромни квадратни мемориални басейна, всеки с площ почти един акър, които са центърът на National September 11 Memorial.

Мемориалът е проектиран от архитекта Майкъл Арад в сътрудничество с ландшафтния архитект Питър Уокър. Проектът носи името Reflecting Absence, или „Отразявайки отсъствието“. Водата се спуска по стените на двата басейна и изчезва в по-малки квадратни отвори в центъра, чието дъно не се вижда от нивото на площада.

Самият Арад определя идеята като „отсъствието, направено видимо“. Това е може би най-съществената архитектурна промяна спрямо стария World Trade Center. Преди 2001 г. мястото демонстрира височина, мащаб и инженерна мощ. Новият мемориал използва обратното: празнота, отрицателен обем и движение надолу. Там, където преди архитектурата се издига на повече от 400 метра, днес тя символично потъва в земята. Мемориалът отваря на 11 септември 2011 г., точно десет години след атаките.

Музей под земята

До мемориала е изграден National September 11 Memorial Museum, който отваря за посетители през май 2014 г. Архитектурното решение отново е необичайно: значителна част от музея е разположена под нивото на улицата, в самия археологически контекст на стария World Trade Center. Посетителите слизат до нивото на основите и могат да видят оригинални конструктивни елементи.

Сред тях е част от т.нар. slurry wall — огромната подземна стена, изградена през 60-те години, за да задържа водите на река Хъдсън извън строителния котлован. Тя оцелява при разрушаването на комплекса и днес е част от архитектурата на музея. Мемориалът и музеят струват общо около 700 млн. USD.

Новата вертикала: One World Trade Center

Новият небостъргач не е поставен върху отпечатъците на разрушените кули. Той се издига в северозападната част на комплекса. One World Trade Center е проектиран от екипа на Skidmore, Owings & Merrill, воден от архитекта Дейвид Чайлдс. Строителството започва през 2006 г., а сградата е завършена през 2014 г.

Височината ѝ не е случайна. One World Trade Center достига точно 1776 фута, или 541,3 метра, включително архитектурния връх. Числото е пряка препратка към 1776 г., годината на американската Декларация за независимост. Сградата има 104 етажа и обща разгъната площ около 3,5 млн. квадратни фута, приблизително 325 000 кв. м. Основната функция отново е офисна, но кулата включва обществени пространства и наблюдателна зона.

Архитектурният образ е различен от този на старите кули. Вместо повтарящата се вертикална решетка на Ямасаки, One World Trade Center използва големи стъклени повърхности и геометрично трансформиращ се обем. От квадратна основа фасадите се издигат чрез скосени плоскости, които създават характерната многостенна форма на кулата.

Новата кула струва близо 4 млрд. USD

Стойността на One World Trade Center достига около 3,9 млрд. USD, което го превръща в един от най-скъпите небостъргачи, строени някога. Сравнението с оригиналните кули обаче трябва да се прави внимателно. Разходите са направени в различни десетилетия, при различна стойност на долара, строителни стандарти, технологии и изисквания за сигурност. Освен това сумата от около 900 млн. USD, свързвана с оригиналния World Trade Center, включва по-широка инвестиция в комплекса и инфраструктурата, докато 3,9 млрд. долара се отнасят до One World Trade Center.

Към това трябва да се добавят 700 млн. USD за мемориала и музея. Това все още не е общата цена на възстановяването на Ground Zero, защото новият World Trade Center включва и други офисни сгради, транспортна инфраструктура и обществени пространства.

От един архитектурен символ към цял градски ансамбъл

На мястото на стария World Trade Center всъщност не е построена една сграда, която да „замени“ Кулите близнаци. Изградена е нова градска система от офисни небостъргачи, мемориал и музей, транспортна инфраструктура, търговски и обществени пространства. Така функцията на мястото остава икономическа и градска, но към нея е добавена постоянна мемориална функция.

Именно тук се намира най-голямата архитектурна разлика между стария и новия World Trade Center. Оригиналният комплекс на Ямасаки е архитектура на повторението. Два почти еднакви правоъгълни монолита създават сила чрез своята двойственост и мащаб. Те доминират над града и могат да бъдат разпознати от километри.

Новият комплекс отказва да ги копира. Вертикалният символ е само един — One World Trade Center. На местата на двете разрушени кули няма нови небостъргачи. Има две празнини. Така архитектурата решава необичайна задача: едновременно да възстанови силуета на Манхатън и да остави част от него завинаги липсваща.

Четвърт век след 11 септември това може би е най-силната характеристика на новия World Trade Center. Старите кули демонстрираха какво инженерството може да издигне нагоре. Новата архитектура показва, че понякога най-важното пространство в един град е онова, което съзнателно е оставено незастроено.