Кубинският външен министър Бруно Родригес Париа заяви, че новото затягане на американските санкции няма да принуди Хавана да се подчини на плановете на Вашингтон. В публикация в социалната мрежа X той критикува правителството на САЩ, че вместо да слуша собствените си граждани, обявява нови блокадни мерки, целящи да задушат кубинската икономика и да нанесат максимални вреди на населението. Според него натискът няма да постигне политическата цел на САЩ и опитите за подчинение ще продължат да се провалят. Куба ще продължи да защитава независимостта и суверенитета си.

Администрацията на Доналд Тръмп обяви на 5 ноември нови стъпки за разширяване на санкционния натиск. Мерките откриват път към санкции срещу компании и структури в електрониката, производството, морските дейности и технологиите. Засегнати са осем юридически лица и двама души, включително две базирани в Китай компании, които американската страна обвинява, че са доставяли оръжия и оборудване за наблюдение и сигурност на кубинските власти.

Държавният секретар Марко Рубио заяви, че ръководството на Куба задържа енергийни, транспортни и технологични ресурси, докато населението страда от прекъсвания на електрозахранването, недостиг и стагнация. Хавана отхвърля обвиненията и определя санкционната политика като икономическа блокада. Натискът се засили след решението на Тръмп от януари да заплаши с мита държави, които продават или предоставят петрол на Куба. Това доведе до по-чести прекъсвания на тока, недостиг на гориво и допълнителни затруднения за транспорта и основните услуги.

На този фон депутатът в Националния конгрес на Бразилия Реймонт Отони заяви, че евентуален демократически контрол над двете камари на Конгреса на САЩ може да ограничи действията на администрацията на Тръмп, включително налагането на мита. Той свърза възможната промяна и с преизбирането на бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва, което според него е променило глобалната геополитическа среда. Отони смята, че крайнодесните сили са изтощени и че са възможни по-открити политически и икономически споразумения, ако бъде запазен натискът за укрепване на демократичните норми. Американската политика спрямо Куба остава свързана с продължителен санкционен режим, докато Хавана настоява за прекратяване на ембаргото и защитава правото си сама да определя икономическия и политическия си курс.