Кубинската столица Хавана и по-голямата част от острова са парализирани от пълно изключване на националната електроенергийна система. Колапсът остави близо 10 милиона души без достъп до основни услуги. Жителите на Хавана са изправени пред липса на течаща вода, тъй като помпените станции не работят, и са принудени да търсят водоноски с варели. Мобилните и интернет мрежите прекъсват, общественият транспорт е спрян, а недостигът на храна става критичен. Летните горещини допълнително утежняват ситуацията, тъй като невъзможно да се съхраняват бързоразвалящи се продукти. Улиците се задръстват с боклук, който отчаяни жители изгарят на място. Властите затвориха училища, университети и всички несъществени държавни институции. Болниците работят с аварийни генератори и оперират само в краен случай, а десетки хиляди планирани операции са отложени за неопределено време. Кубинският президент Мигел Диас-Канел обвини администрацията на САЩ за срива, определяйки го като „геноцидна енергийна блокада“, причинена от санкциите, спрели доставките на петрол от Венецуела и Мексико. От своя страна, САЩ отхвърлят отговорността, посочвайки лошо управление и липса на инвестиции в остарялата инфраструктура. В отговор на кризата в няколко квартала на Хавана избухнаха спонтанни протести, известни като „касоласо“, при които граждани удрят тенджери и скандират искания за възстановяване на тока и водата. Организацията на обединените нации предупреди за хуманитарна катастрофа, като освен енергийния срив, страната страда от остър дефицит на лекарства и храни.