Кубинският министър на външните работи Бруно Родригес Париля заяви, че американските рестрикции срещу Куба са насочени не само срещу карибската държава, но и срещу цялата международна общност. Той определи политиката на Вашингтон като система от едностранни принудителни мерки с последици извън границите на САЩ. Според него, ако не бъде изградена широка и солидна международна коалиция, оставяйки настрана политическите и идеологическите различия, всички ще понесат последиците. Родригес говори в Женева на 23 февруари 2026 г. и каза, че американските действия нарушават Устава на ООН и международното право.

В интервю на 24 септември Родригес заяви, че отношенията между Хавана и Вашингтон се характеризират с „брутално затягане на икономическата и финансовата блокада“ и с „пълна петролна обсада“, която според него е равносилна на морска блокада. Администрацията на президента Доналд Тръмп наложи ограничения върху доставките на гориво за Куба през януари. Те затрудняват вноса на петрол за топлоелектрическите централи и на резервни части за остарялата енергийна инфраструктура на острова.

Електропреносната мрежа на Куба е претърпяла най-малко шест сривове от началото на годината. Милиони жители са останали без електричество, а последиците засягат готвенето, водоснабдяването, интернет и телефонните услуги.

Съединените щати обмислят и нови ограничения за кубински представители, които пътуват до ООН в Ню Йорк. Държавният департамент разглежда възможността за „строг контрол“ върху делегацията, която се очаква да участва в годишното гласуване на Общото събрание за американското ембарго срещу Куба. Кубинските представители вече са подложени на ограничения в Ню Йорк и Вашингтон заради включването на Куба в американския списък на държавите, спонсориращи тероризма. Придвижването им е ограничено до район с радиус от 25 мили около централата на ООН в Манхатън. Нови мерки могат да затруднят или да направят невъзможно участието им в гласуването.

Резолюциите на Общото събрание на ООН не са правно обвързващи, но отразяват позицията на международната общност. В продължение на повече от три десетилетия органът на ООН приема документи, призоваващи Вашингтон да прекрати икономическото ембарго срещу Куба.

Родригес заяви, че в момента няма насрочени срещи между кубински и американски представители. Той обаче подчерта, че Куба остава готова да поддържа каналите за контакт. Според него предишните разговори са били провеждани с уважение, но публичните изявления и последвалите решения на американската администрация са били „изключително агресивни“.

Кубинският министър свързва американските ограничения не само с двустранния спор, а и с по-широкия въпрос за прилагането на национални закони извън територията на дадена държава. Според позицията на Хавана това създава риск за други страни, компании и финансови институции, които поддържат отношения с Куба.