На 14 септември 2026 г. православните християни отбелязват Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен – един от най-тържествените празници в църковния календар. Според традицията Кръстът, след страданията и разпъването на Спасителя, се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той символизира жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството. На Кръстовден се спазва строг пост.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти в годината: на третата неделя от Великденския пост – Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

Днес имен ден празнуват Кръстю, Кръстьо, Кръстена, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри и производните им.

Историята на празника е свързана с император Константин Велики. През 312 г. той повежда войските си към Рим, за да спаси столицата от тиранина Максентий. Силите му били по-малобройни и той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис „С това ще победиш“. През нощта Господ му се явил в сън и заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики победил войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

По-късно, през 326 г., майката на Константин – царица Елена – посетила светите места в Палестина и открила Кръста на Голгота. На същото място наредила да се построи Божи храм. През 614 г. персийският цар Хозрой нападнал Византийската империя, превзел Ерусалим, разрушил църквите и откраднал свещения Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победа над персите.

В народната традиция съществува поверие, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста. Според вярванията на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“ – стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон: времето се застудява, а водите на морето и реките изстиват. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани и се уреждат тържествени трапези с песни и танци.

На 14 септември е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.