След като Европейският съюз успя значително да намали зависимостта си от руския природен газ, на дневен ред излезе нов стратегически риск – недостигът на критични суровини. Литият, кобалтът, графитът, галият и германият са в основата на производството на батерии, електромобили, соларни панели, вятърни генератори и съвременни отбранителни технологии. За да гарантира сигурността на веригите за доставки, Брюксел прие Закона за критичните суровини (CRMA), който предвижда ускорени процедури, европейско финансиране и координация между държавите членки. Континентът обаче продължава да изпитва сериозен структурен дефицит, особено в преработката, където Китай запазва доминираща роля. Наложените от Пекин ограничения върху износа на редкоземни елементи през 2025 г. показаха колко уязвими са европейските производствени вериги.

В тази нова геополитическа среда Централна и Източна Европа активно търси своето място. Унгария се превърна в център за производство на батерии чрез азиатски инвестиции, Чехия развива литиевото находище Циновец, Словакия изгражда индустриална екосистема около бъдещите ресурси, а Полша разработва национална стратегия, включваща оползотворяване на минни отпадъчни води за извличане на редкоземни елементи. Особено внимание се отделя на т.нар. вторични суровини – хвостохранилища и отпадъчни води, които могат да осигурят критични елементи без откриването на нови мини.

България има далеч по-добри изходни позиции, отколкото изглежда на пръв поглед. Страната разполага с една от най-развитите минни индустрии в Европа. Медодобивът е стратегически отрасъл, а компании като "Асарел-Медет" и "Елаците-Мед" инвестират в модерни технологии и намаляване на екологичния отпечатък. Десетки стари хвостохранилища вероятно съдържат германий, галий и кобалт, а България вече е водещ доставчик на барит, извличан от отпадъците на "Кремиковци". Пример за модерно минно предприятие е комплексът "Милин камък" край Брезник, който отговаря на най-високите екологични и технологични стандарти.

Предизвикателствата обаче остават значителни. Европейската сметна палата предупреждава за бавни процедури по разрешаване и реализация на проекти. Липсва и собствена геоложка служба, която да поддържа националните данни в европейските информационни платформи, въпреки че съвместно с Министерството на енергетиката се работи по създаването на такава база данни. Изводът е ясен: България трябва да избере дали да остане само доставчик на суровини, или да изгради цялостна екосистема – от проучвания и добив до преработка и рециклиране. В днешния геополитически контекст суровините са не просто геология, а политика и национална сигурност.