В края на септември 1908 г. критското правителство обявява независимост на острова и присъединяването му към Гърция. Решението не е внезапно, а резултат от дългогодишни въстания и политическа борба. След конфликтите между християнското мнозинство и османската власт Великите сили създават през 1898 г. автономна Критска държава. Тя има собствено правителство и парламент, но формално остава под върховенството на султана.

През 1905 г. Елефтериос Венизелос оглавява въстанието в Терисо срещу княз Георги, върховен комисар на острова. След промени през 1906 г. князът е заменен от Александрос Займис, а автономното управление се стабилизира. Водеща цел остава еносис — обединение с Гърция.

През лятото на 1908 г. Младотурската революция разклаща Османската империя. През октомври България обявява независимост, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Критските политици решават, че моментът е подходящ. В резолюция правителството заявява, че обявява независимостта на Крит и присъединяването му към Гърция, за да образува с нея неделимо и неразривно конституционно кралство.

Критската камара създава временно управление от името на гръцкия крал. Островът на практика прекъсва връзките с автономния режим, но международният статут остава нерешен. Гръцкото правителство не поема веднага официално управлението заради риск от конфликт с Османската империя и Великите сили.

Великобритания, Франция, Италия и Русия настояват да бъдат запазени правата на султана и сигурността на мюсюлманското население. Затова гръцкият флаг е свалян от чуждестранни военни части на няколко места, а окончателното уреждане се отлага. Последните чужди войски се изтеглят през 1909 г., но това не значи незабавно признание на съюза.

Окончателното решение идва след Балканските войни. С Лондонския договор от 1913 г. Османската империя се отказва от правата си върху Крит. На 1 декември 1913 г. в Ханя е издигнато гръцкото знаме, с което присъединяването е отбелязано официално. Така едностранното решение от 1908 г. се превръща в реално обединение пет години по-късно. Критската борба изтласква Венизелос към центъра на гръцкия политически живот, където се утвърждава като един от най-влиятелните държавници.