Кристалната нощ е един от най-мрачните повратни моменти в историята на Холокоста, защото бележи прехода от систематична дискриминация към държавно организирано и толерирано масово насилие. В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. в Германия и Австрия са опожарени стотици синагоги, разрушени са хиляди еврейски домове и магазини, убити са десетки хора, а около 30 000 еврейски мъже са изпратени в концентрационни лагери. Но най-тежкото послание е, че евреите вече нямат права, защита и място в обществото.

Според проф. д-р Александър Оскар Кристалната нощ не поставя началото на антисемитизма, а е резултат от години пропаганда, дискриминационно законодателство и обезчовечаване. Холокостът не започва с газовите камери, а с думи, предразсъдъци, дискриминация и мълчанието на онези, които са могли да се противопоставят. След 1938 г. става ясно, че държавата не просто не защитава евреите, а сама организира и насърчава насилието. Полицията и институциите се превръщат в инструменти на преследването и последните илюзии за сигурност рухват.

Една от основните поуки е, че злото не се нуждае непременно от подкрепата на мнозинството — понякога му е достатъчно мнозинството да мълчи. Предупредителните знаци днес са нормализирането на езика на омразата, дехуманизацията на цели групи, бездействието на институциите и разделянето на хората на „наши“ и „чужди“. Социалните мрежи ускоряват тези процеси, защото лъжа или конспиративна теория може да достигне до милиони за часове.

Оскар предупреждава, че антисемитизмът не е изчезнал и в България. Страната има основание да се гордее със спасяването на близо 48 000 български евреи, но тази история не дава имунитет срещу омразата. Тревожно е нормализирането на антисемитска реторика, особено в социалните мрежи и в някои политически среди, както и използването на еврейския произход като инструмент за политическа атака. Важно е обаче да не се смесват национализъм, критика към Израел и антисемитизъм: не всяка критика към израелското правителство е проява на омраза, но обвиненията срещу всички евреи, конспиративните теории за еврейско влияние и атаките срещу еврейски институции са класически антисемитизъм.

Нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. променя усещането за сигурност на евреите по света. В редица европейски държави антисемитските прояви се увеличават, а еврейски училища, синагоги и културни центрове се нуждаят от засилена охрана. Особено тревожно е, че антисемитски прояви се появяват още непосредствено след терористичното нападение, преди широкомащабната военна операция в Газа. Това показва, че за някои среди проблемът не е конкретна политика, а самото съществуване на еврейската държава. Страданията на палестинското цивилно население също са човешка трагедия, но евреите в Европа не бива да носят отговорност за действията на израелското правителство.

Отделно Оскар поставя въпроса за историческата отговорност. България има основание да се гордее със спасяването на евреите от старите предели на страната, но не бива да премълчава депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот през март 1943 г., почти всички убити в Треблинка. Признателността към спасителите и признаването на трагичните страници не си противоречат. Днешните поколения не носят лична вина, но носят отговорност да познават и назовават миналото.

Затова паметта за Холокоста не може да бъде само ежегодна церемония. Тя трябва да присъства в образованието, да учи младите хора да разпознават пропаганда, манипулация и език на омразата. „Никога повече“ трябва да бъде ежедневен морален ангажимент — да не се мълчи, когато някой е унижаван, и да не се допуска омразата да става политически инструмент.