Кремълската среща разцепи Запада между надежда и страх
След тричасовата среща в Кремъл между Владимир Путин и специалните пратеници на Доналд Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, западните столици са обхванати от смесени чувства. Москва нарича разговорите конструктивни и полезни, но във Вашингтон и Брюксел се колебаят между плах оптимизъм и дълбок скептицизъм. Основната интрига остават предложените американски идеи за споразумение, чиито детайли не са оповестени.
В САЩ срещата се тълкува като опит на администрацията да си върне международната инициатива, след като вниманието беше отклонено от конфликта в Иран. Пратениците на Тръмп използват нестандартни дипломатически канали и бизнес подходи, за да предложат икономически проекти с Русия. В същото време в Европа преобладава безпокойството, че американският план може да включва натиск върху Киев да отстъпи територии.
Разногласията между воюващите страни остават огромни – Русия продължава да контролира около една пета от Украйна, а руските дипломати настояват Западът да се съобрази с "реалиите на терена". В Брюксел конфликтът се възприема като сблъсък на принципи, а не като персонална вражда между Зеленски и Путин, както често твърди Тръмп.
Все пак има и положителен сигнал – двете страни се споразумяха за 72-часово прекратяване на ударите по Москва и Киев по време на мисията на преговарящите. Днес Уиткоф и Къшнър заминават за Киев, където ще се срещнат със Зеленски и ще предадат личните оценки и изисквания на Путин. Според наблюдателите реакцията на украинското ръководство ще бъде решаващият тест за мирния план.