Повече крачки, по-леко ежедневие

Когато става дума за психичното състояние на подрастващите, понякога решаващата разлика не се измерва в часове пред екрана, а в крачки. Изследване сред 5515 деца в Съединените щати установява, че по-високата ежедневна физическа активност е свързана с по-добро психично състояние около година по-късно.

Участниците са били на средна възраст 11,93 години и са носили броячи на крачки в продължение на три седмици. Средният резултат за цялата група е бил 9595 крачки дневно. Данните са част от дългосрочно изследване, провеждано в 21 центъра в САЩ.

Най-активните деца съобщават за по-малко затруднения

Изследователите разделят участниците на пет групи според средния брой крачки – от под 5000 до 12 000 и повече на ден. След това съпоставят тези стойности с резултати от въпросници за емоционални и поведенчески проблеми, както и за затруднения с концентрацията.

Децата, които са правили поне 12 000 крачки дневно, съобщават за значително по-малко психични затруднения в сравнение с връстниците си, чиито резултати са били между 5000 и 9999 крачки. В рамките на изследвания диапазон не е открит праг, след който тази връзка да се изравнява – повече крачки са били свързани с по-малко симптоми дори при най-високото изследвано ниво на активност.

Учените са отчели редица фактори, които могат да изкривят картината: семейните доходи, образованието на родителите, условията в квартала, достъпа до зелени площи, индекса на телесната маса и други здравни показатели. Така са ограничили влиянието на обстоятелства, които са свързани едновременно и с физическата активност, и с психичното здраве.

Какво показват мозъчните изображения

Около година след измерването на активността изследователите анализират и мозъчни изображения. По-големият дневен брой крачки е свързан с по-голяма дебелина на парацентралната област и на ростралната предна поясна кора.

Парацентралната област участва в контрола на движенията и в обработката на телесните усещания, а ростралната предна поясна кора има роля при обработката на противоречива информация и регулирането на реакциите. Допълнителният анализ показва, че дебелината на парацентралната област частично обяснява връзката между по-високата активност и по-малкото психични затруднения година по-късно.

Не е установена връзка между броя на крачките и обема на по-дълбоки мозъчни структури като хипокампуса. Не е открита и ясна зависимост между ежедневната активност и училищните оценки. Изключение прави групата с между 10 000 и 11 999 крачки, която показва малко по-добри резултати спрямо най-малко активните деца.

Резултатите не доказват причинно-следствена връзка

Проучването е наблюдателно. Това означава, че то показва връзка, но не доказва, че ходенето само по себе си причинява подобрение на психичното здраве или промени в мозъка. Възможно е децата, които вече се чувстват по-добре емоционално, да са по-склонни да се движат.

Авторите са отчели и психичните затруднения, регистрирани в началото на изследването, но връзката между повече крачки и по-добро психично състояние се е запазила.